Всички ние живеем в общество, в което (ни се налага) играем различни роли, носим различни маски. Имаме полово определените си роли на мъже и жени, а след това и деца, партньори, родители, професионалисти. Всеки от нас разполага с редица социални маски, посредством които комуникира и влиза в различни роли в ежедневието си.
Нека кажем по няколко думи за женските и мъжките роли. По-скоро ми се иска да говорим за женска и мъжка енергия, защото това е зарядът, който всеки пол носи.
Женската енергия е вода – емоционалност, нежност, сензитивност, грижа, топлина.
Да можем по момичешки да си играем, да се смеем, да сме загадъчни, забавни. Същевременно да можем да създадем уют, спокойствие, да превърнем къщата в дом. Да привличаме емоционално и сексуално, да откликваме на огнената енергия на мъжа. Да се грижим за интелктуалното си и професионално развитие, надграждането на компетенциите си.
И тук правя разграничението, че дори жена, която е избрала да се посвети на дома и отглеждането на децата може да бъде кралица. Да се развива и обогатява квалификациите си, да учи нови езици, да предизвиква интерес с темите, по които има мнение, нещата, които е научила. Всяка една от нас притежава от всички тези качества и е въпрос на желание да ги надгражда и балансира.
Мъжката енергия е огън – сила, стабилност, отговорност, принципност, професионализъм.
Има различни типове мъже и всеки може да комбинира различни роли. Балансът е в развитието на комлексни качества.
Да бъдеш мъжкар означава да можеш да бъдеш както лидер и авторитет, така и любим, на когото емоционалността не му е чужда. Да си устойчив в ценностите си, но и гъвкав в преценките. Да мислиш, но и да действаш. Да си здраво стъпил на земята, но и мечтател, понякога летящ в облаците. Да си организиран, но и да обичащ творческия безпорядък. Да се стремиш към финансови успехи, но и да търсиш духовна извисеност, Да притежаваш силна логика, но да не пренебрегваш интуицията.
Разбира се всяка една дама притежава и мъжка енергия както и всеки един кавалер – женска.
Разпределянето на ролите между половете е в основата на здравото партньорство. Добре е да изговаряме потребностите си и да комуникираме отговорностите по такъв начин, че основите на партньорството да бъдат здрави и да устояват във времето.
Важно е да се чувстваме добре в собствената си енергия и да съумяваме да балансираме тази на противоположния пол. Като дами да можем да носим с увереност женствена рокля и същевременно да се научим да бъдем стилни с широк панталон. Да съумяваме да подчертаваме нежно красотата си без да губим от силата си. Да бъдем професионалисти, без да пренебрегваме личния си живот. Да печелим пари без да се превръщаме мама, която отглежда и издържа партньора си.
Разбира се, в динамикита на съвременния свят е напълно в реда на нещата делегирането на права и поемането на «чужди» задължения, но нека не забравяме поговорката: «Всяка жаба да си знае гьола» или всеки да си знае пола!
Ако до един момент мъжът е бил финансовият стожер в семейството, но поради някаква причина нещата са се променили, няма нищо по-нормално временно жената да поеме «руля» и да застане начело на партньорския кораб. Успешното партньорство е да можеш да поемеш отговорностите на другия, да бъдеш подкрепа и да изведеш кораба от водовъртежа, ако другия има нужда от това. Но не и да поемеш завинаги тежест, която е за споделяне.
Няма лошо да можем да сменим крушката в кухнята ако няма кой да го свърши вместо нас в този момент, но нека не се захващаме с ремонта на колата сами, запретвайки ръкави. Не защото физически или интелеклуално не можем да се справим с това, а за да стоим елегантно в женската си енергия. А колкото до мъжете, доказано е, че те се привързват през грижата, през това да ни помогнат и да ни «спасят». Чисто еволюционно погледнато жената е била отдадена на грижата за децата, а мъжът – на прехраната.
И макар да можем да ходим на лов, нека оставим господата да боравят с лък и стрели.
Нека не отнемаме на мъжете възможността да бъдат мъже – да ни отварят вратата на колата, да платят сметката в ресторанта, да боядисат банята (или да намерят кой да го свърши вместо тях), да сменят гумите на колата или да я закарат на ремонт, да бъдат строги с децата, когато определят правилата.
Нека ценим силата и подкрепата им с искрена благодарност. Да им сипем питие след тежък работен ден, да умеем да слушаме с разбиране за предизвикателствата им в работата, да ги прегръщаме нежно, когато имат нужда да мълчат, да не ни боли глава, когато ни желаят страстно…
автор: Кристиана Стефанова
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
снимка Canva