2020-та беше една запомняща се година за всички ни. Определено не можем да кажем, че тя бе от онези години, които минават неусетно и не оставят нищо след себе си. 2020-та е годината, която ни промени. А промяната винаги е знак за нещо позитивно, нещо, което вече не търпи да остане в старото положение. Няма да определяме 2020-та нито като добра, нито като лоша, защото тя е такава каквато е, в живота картината никога не е само положителна или само отрицателна, нищо не е бяло или черно, а важното е да успяваме да виждаме нюансите.
Ако все пак трябва да дефинираме с една дума 2020-та тя е урок. Урок по приемане, урок по търпение, урок по смирение. А ето, че всички тези определения са знак за израстване.
На първо място 2020-та беше универсален за човечеството урок. Никога до сега не сме били толкова обединени в случващото ни се. Тази година всички ние изживяхме едно и също, без значение от пол, раса, религия, цвят на кожата, без значение от социалното ни, финансово или семейно положение.
Никога до сега човечеството не е било изправяно по едно и също време пред едно и също изпитание. Да, 2020 година бе изпитание, защото ни сблъска с една невидима заплаха, с непознатото, което плаши и всява страх. Отново общочовешки чувства, които всички изпитваме – тревога, уплах, страх от непознатото. И това ни обедини. Тук урокът бе приемане. Приемането носи лекота. Да приемеш това, което не можеш да промениш дава успокоение. Научихме се, че трябва да пуснем контрола и че в живота има неща, които не можем да планираме или ако планираме, дори до най-малкия детайл, то има сили извън нас, които могат да ни попречат. И това е напълно нормално. Защото животът е динамика, непрекъснато променящо се случване, което не подлежи на дресировка като домашен любимец.
2020-та ни даде урок освен в колективния живот, и в индивидуалния. Тя беше урок за всеки един от нас, лично предизвикателство, през което ни се показа колко сме свързани. Много хора стигнаха до осъзнавания, за които преди не отваряха очи. 2020-та ни направи услуга – даде ни неограничено време да се видим и да преценим дали се харесваме, а на тези, които бяха на погрешния път посочи нова посока. Оставайки вкъщи за дълъг период от време много от нас усетиха нуждата от промяна. Много хора стигнаха до осъзнавания, че партньорът им не е това, което му приписват като качества, много връзки се разпаднаха, защото промяната бе неизбежна, отдавна отлагана. Да отвориш очи и да видиш необходимостта от пробуждане е чудесно. Да сложиш край там, където е имало пламък е смелост. Да кажеш „до тук съм“ във връзка, която не носи хармония е облекчение.
Тази година ни даде възможност да се видим по един различен начин – в светлината на обикновеното ежедневие – без грим, без маска, в красотата на деня. За много 2020 година разпали любовта, защото ни даде лукса да се погледнем дълбоко в душите, да се харесаме още повече и да споделим.
В 2020-та се роди новото. Неслучайно светът е устроен така, че във времена на на изпитания колективното несъзнавано ни дава съзидателна сила. Както в други моменти на всеобща заплаха и тази година наблюдаваме бейби бум – децата на новото време идват, за да пишат на чиста страница човешката история. След нас идва промяна, която е чакана, неотложна. Идват едни нови времена в един нов преподреден свят, който тепърва ще градим с наученото от изминалата година – с отговорност, вяра, смирение и приемане. Да посрещнем новото начало с цялата чистота на мислите за един по-добър свят.
2020-та са двете страни на една и съща монета. Много хора изгубиха работата си, а пред тях се откри възможност да намерят истинското си призвание. Много получиха дълго чакана възможност да работят от вкъщи, като това им даде повече време за близките. Много родители получиха изключителен шанс да прекарват повече време с децата си. Всички имахме възможност да оценим връзката с близките си, пред страха да ги изгубим.
2020-та беше подарък, които тепърва ще разопаковаме. И ако обичайно в края на годината правим равносметки, през тази получихме повече време за това. 2020-та е урок, който ни показа правилната посока – навътре към нас самите, към автентичния ни Аз. Много от нас успяха да чуят вътрешния си глас, години наред подтискан и заглушаван. За първи път ни се даде възможност да забавим темпото и да чуем сърцето, да обърнем внимание на най-важното – собственото си същество, което крещеше за внимание. Ето защо 2020-та е урок, от най-ценните.
Пожелавам ви вълшебна преподредена Нова 2021 година!
Кристиана Стефанова
„Фабрика за щастие“
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!