Знаеш, че празниците наближават, когато отвсякъде звучи Маря Кери, задрсътванията стават все по-големи, хората – все по-еуфорично-истерични в трескаво търсене на коледни подаръци, украсата по улиците и домовете – все по-кичозна, и общата продуктивност на работещото население клони към общата непродуктивност на тези в пенсионна възраст.
На фона на всичко това, леко дистанцирани, често тъжни и все по-затворени в себе си, стоят онези, които са сами на празниците. Разбира се, не бих си позволила да слагам хората под общ знаменател и съм далеч от мисълта, че човек без партньор до себе си или направил съзнателния избор да бъде сингъл, не може да бъде щастлив по Коледа, Нова година или всеки един обикновен ден. Това е за тези, бленуващи за свързаност, любов, семейство, на които всеобщото „трябва“, по темата за празниците и идеята, че те са „семейни“, по-скоро им тежи.
Коледа може да бъде прекрасно време и когато си сам. Празниците са едно напомняне за всички, да бъде празнуван животът, настоящият ден, времето тук и сега, без планове за бъдещето, без очакавания, без „трябва“.
Колко често благодарим за това, с което разполагаме, а именно – настоящия ден? Колко често си даваме сметка за всичко, което имаме, но приемаме за безусловно, полагащо ни се по право, „нормално“? Ами здравето ни? Имаме го – няма какво да го мислим. Загубим го – ценим колкко хубаво е като сме здрави.
Коледа е прекрасно време за връзка с нас самите. Да притихнем, да се чуем, да помислим, да благодарим…най-вече на себе си. Защото този „себе си“ е единственият сигурен човек, когото имаме за цял живот, и ако не можем да празнуваме с този прекрасен човек, ако не се наслаждаваме на времето с него, то как да очакваме, че някой друг би желал компанията му?
Да, да си сам по време на празници може да бъде трудно, тъжно, самотно, но може и да бъде истинско лично преживяване и свързване на по-дълбоко ниво. Да правиш това, което ти доставя удоволствие, да хапваш това, което обичаш, да украсиш или пък не, да гледаш коледни филми или не, да почистиш дома си, да прекадиш душата си, да подредиш мислите и света си, какъв по-хубав подарък можеш да направиш на най-важния човек – себе си.
Спомни си с благодарност за минали празници, визуализирай тези, които предстоят в живота ти и ги покани да се случат в реалността ти.
Потопи се в топлината на мечтите си, в света, за който бленуваш, в магията, вълшебството, приказното. Спомни си за Дядо Коледа. Извикай в съзнанието си момент или случка, в която си получил точно този подарък, за който си копнял. Защото „добрият старец“ го има целогодишно. Той чинно записва нашите желания и ги подготвя за точния момент, а ако се бави, то сигурно е, защото има по-добра идея за нас, макар ние самите да не можем да разберем това към настоящия момент.
Коледа е време за вяра – в доброто, в светлото, топлото. Време за нас самите. Празник може да бъде да се завиеш с меко одеяло, да прочетеш хубава книга, да слушаш релаксираща музика, да вземеш ароматна вана. Да останеш сам със себе си може да бъде лукс, особено в претъпкания с излишни хора живот. Да бъдеш най-добрия си приятел, да се наслаждаваш на компанията си, да харесаш човека, който си, да се приемеш, прегърнеш и да си простиш – за всичко това имаш време тази Коледа. А изборът е твой.
автор: Кристиана Стефанова за MamaMia
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
снимка Canva