Бабите и дядовците имат изключително важна роля в живота на детето. Те подпомагат емоционалното им, психическо и физическо развитие, учат, дават пример, даряват любов, подкрепа и грижа. Независимо дали гледат внучетата си регулярно или от време на време, баба и дядо са от първостепенно значение за децата.
Заедно с родителите те са най-важните авторитети. А авторитетите, добрите примери за подражание, фигурите, които учат на ред и дисциплина, са изключително важни, за да растат здрави деца.
Задача от първостепенно значение е бабите и дядовците да бъдат връзка между поколенията, пазители и посланници на знанието, мъдростта и историята на рода. Те преподават важни уроци, помагат в трудности, съхраняват семейните ценности и традиции, пазят съкровищницата на рода – спомени, снимки, истории.
От една страна, бабите и дядовците изълняват традиционна роля на авторитети, а от друга, са част от семейната динамика, където основните авторитети трябва да бъдат родителите.
Важно е да градим здрава и устойчива среда. Важно е прародителите да уважават правилата, установени от родителите и да не влизат в конфликт и противоречие с тях, защото от това биха загубили всички страни.
„Ама как при баба може, а вкъщи не?“ е обичаен детски въпрос, когато има различие в ценностите, подхода и правилата между прародители и родители.
Важно е да няма отменяне на авторитети, защото това подрива представата на децата за правилно и грешно. Хубаво е не всичко да е позволено, когато сме при баба и дядо и в този смисъл хранене, режим, възпитание и поведение е важно да бъдат устойчиви, независимо кой полага грижи за детето.
В много страни прародителите са част от домакинството, живеят заедно с младото семейство и са важни фигури в развитието на своите внучета. В Източна Европа близо 30% от бабите и дядовците споделят общ дом с децата. Тук правя уточнението, че ако финансово и пространствено младото семейство има възможност да е самостоятелно, е по-добър вариант да живее отделно от своите родители.
Бабите и дядовците са източник на безусловна любов.
Не че родителите не са, но тук, особено в нашите географски ширини, е силно разпространено изказването „Внуче се обича повече от дете“. В психологията това се нарича компенсаторен механизъм и често е свързан с чувството на вина. Ако аз знам, че не съм дала цялата любов, грижа, качествено време на детето си, защото моите приоритети (работа, кариера, странични отговорности) или възможности (емоционална зрялост, готовност да бъда родител са били други), то много вероятно е да съм „перфектната“ баба, за да се опитам да снижа това вътрешно напрежение от конфликта с миналото.
Важен е обменът на знания между поколенията, който също прави връзката по-стабилна. И тук е възможна двупосочност. Дядо, който ме научи да садя домати или да карам колело, и аз, който му показах как да пише sms или да публикува снимка в социалните мрежи.
Децата имат нужда от пример. Прекрасно е баба и дядо да са наставници, корективи, съветници.
Една здрава връзка между поколенията би дала възможност на внучетата да се допитват до прародителите си по въпроси, които са чувствителни спрямо родителите.
Бабите и дядовците са важни фигури в живота на децата, даващи усещане за стабилност и чувство за принадлежност, което е изконна човешка потребност. Много е вероятно дете, което се възприема като част от рода, прието и одобрено от широкото си семейство, да се превърне в човек със здрава самооценка и стабилни социални връзки.
Важно е при развод или раздяла на родителите, здравият разум да надделява над личната вражда и децата да не бъдат лишавани от възможност да прекарват време с родителите на своите родители, отправяйки посланието, че дори, когато вече не сме заедно баба и дядо са все още там и ни обичат. Дори прародителите могат да помогнат на децата да преминат през този емоционален процес по-лесно ако запазят неутралитет и валидират емоциите на своите наследници.
Много е вероятно деца, които са имали позитивни взаимоотношения с прародителите си да поддържат такива връзки и със своите внуци.
От друга страна, е възможно и негативно взаимодействие по вертикал между поколенията.
Проучване върху противообщественото поведение на децата показва трансгенерационно въздействие. Употребата на физическа или вербална агресия и наказания от страна на бабите и дядовците към внуците е свързано с подобно поведение на внуците към техните наследници.
Един капан, който е добре да избягваме, е, че прародителите не заменят родителите. Основен източник на грижа, правила, граници и възпитание са родителите. Бабите и дядовците са помощното колело, което подкрепя правилното движение на децата по техния житейски път.
автор: Кристиана Стефанова за MamaMia
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
снимка Canva