Телата ни имат способността да се справят със стреса, но когато той се превърне в дългосрочно, хронично състояние, може да има сериозно негативно влияние върху физиката ни.
Мускулно-скелетна система
Когато тялото е под стрес мускулите се стягат. Напрежението в тях е реакция на защита на тялото от нараняване или болка. Обичайно, когато стресът отмине, мускулите отново се отпускат. Хроничният стрес, обаче, привежда тялото в постоянно състояние на защита. Дългосрочното напрежение може да доведе до стресови разстройства.
Милиони хора страдат от хронична болка вследствие от мускулно-скелетни заболявания. Често може да има нараняване, което да причинява болката. Но това, което определя дали човек ще страда от хронична болка е отговорът на нараняването. Хората, които се страхуват от болка или повторно нараняване и които търсят само физическата причина и лек за нараняването като цяло се възстановяват по-бавно в сравнение с тези, които имат умерена физическа активност и са под наблюдение.
Дихателна система
Респираторната система осигурява кислород на клетките и извежда въглеродния диоксид извън тялото.
Стресът и силните емоции могат да доведат до дихателни проблеми, плитко и учестено дишане. Изследвания показват, че интензивен стрес, като загуба на близък човек, може да доведе до астма. Учестеното дишане или хипервентилацията, причинена от стрес, може да провокира паник атаки.
Работата с психолог, който да ви помогне с релаксиращи и дихателни техники, може значително да подобри състоянието на стрес.
Сърдечно-съдова система
Сърцето и кръвоносните съдове са два от елементите на сърдечно-съдовата система, които работят заедно, за да осигурят храна и кислород на тялото ни. Внезапният стрес повишава кръвното налягане, учестява свиването на сърдечния мускул, води до отделяне на стресови хормони като адреналин, норадреналин и кортизол, привежда тялото в режим „бий се или бягай“. Хроничното безпокойство в дългосрочен план води до проблеми със сърцето и кръвоносните съдове, може да увеличи риска от хипертония, инфаркт или сърдечен удар.
Висок риск от сърдечни заболявания се наблюдава при жените в менопауза. Причината е в намаляването на хормона естроген, който е отговорен за способността на кръвоносните съдове да се справят със стреса.
Ендокринна система
Когато сме изправени пред предизвикателства, заплаха или в ситуация извън контрола ни, мозъкът ни започва редица действия, за да задейства стресов отговор. Производството на стероидни хормони, сред които кортизол, често наричан „хормон на стреса“ , е реакция на тялото с цел повишаване на енергийните нива, за да можем да се справим с продължително или екстремно предизвикателство.
Стресът влияе негативно на имунната ни система и е причина за психични проблеми като хронична умора, метаболитни заболявания, депресия.
Стомашно-чревна система
Червата притежават стотици милиони неврони, които могат да функционират както самостоятелно, така и в постоянна връзка с мозъка. Това обяснява способността ни да усещаме „пеперуди“ в стомаха. Стресът може да повлияе на комуникацията между тези органи и да ни направи много по-уязвими пред болката.
В червата има милиони бактерии, които могат да окажат влияние както върху собственото им здраве, така и на това на мозъка. Това може да повлияе на способността ни да мислим и да изпитваме емоции.
Стресът е свързан с промени в чревните бактерии и може да доведе до промени в настроението ни, нервната ни система и риск от дисфункции или болести на червата.
Когато сме под стрес можем да изпитваме засилено чувство на глад и да хапваме доста повече от обичайното или да изгубим апетит. Наблюдава се увеличена употреба на алкохол и/или цигари. Стресът може да повлияе негативно на храносмилането и разграждането на веществата.
Нервна система
Когато сме под стрес или изправени пред опасност тялото активира програма „защита“ , за да ни предпази. Отделянето на хормоните адреналин и кортизол заедно с нервите са причината сърцето ни да започне да бие учестено, дишането да се засили, нивата на глюкоза (кръвна захар) да се увеличат, така че да можем да се борим срещу опасността. След като тя отмине тялото възрвръща баланса си.
Хроничният стрес и излагането на стресогенни фактори за продължителен период от време влияе негативно на способността на организма ни да се върне сам към спокойно състояние.
Мъжка полова система
Продължителният стрес може да засегне производството на тестотерон, което да доведе до намаляване на либидото, еректилна дисфункция и дори импотентност. Изследвания показват, че мъжете, които са преживели две или повече стресови събития в живота си в рамките на една година имат намален процент на мобилни сперматозоиди и по-ниска морфология (размер и форма) на сперматозоидите в сравнение с тези, които не са имали подобни преживявания.
Женска полова система
Стресът може да повлияе на женската меструация като я направи нередовна, болезнена и като промени продължителността на цикъла.
Той оказва влияние върху либидото и репродуктивната система. Стресът може да намали способностите на жената да зачене, да има здрава бременност и раждане.
Овладяване на стреса
Стресът може да бъде намален посредством:
*здравословна социална подкрепа (приятелски кръг, подкрепящо обкръжение, психологическа помощ)
*редовна физическа активност (спорт, ходене пеша)
*адекватно количество сън всяка нощ
Ако сте изправени пред високи нива на стрес, потърсете помощ в лицето на психолог или лицензиран терапвет, който може да ви помогне да идентифицирате стресорите, които оказват влияние на качеството на живота ви и може да ви помогне със стратегии за справяне в ежедневния живот, както и да ви покаже как да подобрите физическото и психическото си благосъстояние.
Ако мислите, че аз мога да ви подкрепя, не се колебайте да се свържете с мен за консултация.
автор: Кристиана Стефанова
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
снимка Canva
Източник: American Psychological Association