Майка съм на дете в яслена възраст, работя и се старая да балансирам между ангажиментите си на партньор, родител и професионалист. Мечтаех за това да имам дете и съм благодарна, че ми се случи, въпреки отлагането поради ред причини, сред които и финансови такива. Последното е тема на много от съвременните съзнателни хора, които са наясно, че „любовта си е любов, но хлябът е с пари“ (или нещо подобно).
Да, аз съм дете на прехода и прекрасно знам, а и си спомням, че понякога нямаше хляб, друг път в ЦУМ имаше два чифта гуменки по празните рафтове, едните 32 размер, а другите 41 и някак ни отгледаха и изучиха, и станахме хора напук на тая мизерия, но личното ми мнение е, че се живее добре, когато не се налага да мислиш за прехраната, облеклото си и ежедневните си нужди. Днес искаме децата ни да са сити – физически и духовно, интелигентни – академично и емоционално и да не се налага да износват почти скъсаните кецове на втория си братовчед. Да, искаме повече за децата си, а това струва пари.
Предучилищното образование става задължително от 4 годишна възраст. Чудесно!
Няма да ми се хайманосват децата да играят на народна топка и ластик до късни доби! Да залягат над учебниците още от раждането! Все пак обществото ни има нужда от образовани, интелигентни и активни хора, които да вземат в ръце тая държава, че ни затриха! Ноооо, тук идва „уловката“: как ще се образоват предучилищно тези дечица, имали не-късмета да се родят в столицата? Места в детските градини няма. Темата я дъвчем от има-няма 10 години и става все по-наболяла, защото всяка година броя на децата, които не са класирани за общинска детска ясла/градина е между 8000 и 10 000.
Моето дете е в системата за кандидатстване от раждането си и втора поредна година не печелим лотарията. Аз имах потребност да работя по-активно, а тя – нужда от социални контакти, защото те са в пъти по-интересни отколкото мама да е шут, аниматор, треньор и т.н. И поради липсата на друга възможност ходи в частна институция. В София месечните такси са между 800 и 2200лв., нашата е по средата. Имам право на компенсация обаче, защото детето ми не е прието в общинска градина. Едни 413лв., която държавата в лицето на общината изплаща.
Правиш някаква сметка и си викаш „Излиза горе-долу някак“. Да, ама не.
Тази МЕСЕЧНА целева помощ идва от дъжд на вятър или по-конкретно на всеки 3-4 месеца. Чувството ми за справедливост роптае. Е нали всеки месец плащаме такса и е логично да получаваме и компенсация за нея?! Беглите ми познания на Конституцията на Република България ми напомнят за правото на всяко дете на достъп до образование. Тоест, излиза, че държавата ме задължава да пусна детето си на градина на 4г. (предполагам, че подлежа и на санкция ако не го направя), не ми осигурява място къде да се случи това, но пък ме компенсира с около 1/3 от таксата в частна институция. Fair enough, ама месеци по-късно?
Решавам да взема нещата в свои ръце и да питам.
Свързвам се с общината, казват: „Няма пари“, питайте МОН или МЗ (яслите са към тях). Питам тях, викат: „Няма пари, идват от МС“. Пиша на Омбудсмана и месец по-късно, днес, ми се обажда една безкрайно мила дама от Администрацията му и ми казва: „Госпожо, въпросът е политически“. Мислихме, мислихме двете какво, аджеба, да направим, като въпросът дали да имаш деца и къде да ходят на градина е политически и накрая стигнахме до извода да питаме пак МОН, Общината и арменския поп.
Викам: „Аз ги питах вече, дайте да пием по една студена вода и да благодарим на Вселената, че ни свърза да си поговорим много мило в този ден (наистина без грам ирония, дамата, която ми обясни, че е баба и София е ужасен град за гледане на деца и внуци, наистина се опитваше да помогне). Затворих телефона със смесени чувства – смятам, че будното гражданско общество трябва да държи отговорни и да задава въпроси на властимащите, администрацията и служителите ѝ, но толкова се отчайвам, когато чуя: „Еми, няма какво да направим, въпросът е политически“.
Пих една студена вода, поех дълбоко въздух и си казвах: „Кристиана, поне детето ти е щастливо, макар решението за появата и бъдещето му да е политическо“.
автор: Кристиана Стефанова за MamaMia
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
снимка Canva