Живеем в свят на бързи обороти. Искаме бързи пари, бързи срещи, бърз секс, бърза любов, а след това бързо семейство, деца. Като че ли повече ни харесва да бързаме отколкото да се насладим на времето и неговия естествен ход. Като че ли сме в една непрестанна надпревара да имаме всичко тук и сега, веднага. Не обичаме да чакаме, не обичаме да инвестираме време. Не ни харесва да вникваме в дълбочина, защото като че ли всичко наоколо е повърхностно. Търсим щастието навсякъде навън, но забравяме да погледнем навътре. Толкова е шумно около нас, че не успяваме да чуем собствения си глас, този отвътре, този, който не лъже, този, който има да ни каже толкова много.
Темата за партньорските взаимоотношения отдавна предизвиква както личния, така и професионалния ми интерес. Като човек се чудя какво става, че толкова много връзки не успяват да продължат напред и се разпадат още преди да са започнали. Като психолог виждам, че хората са безкрайно объркани, не познават себе си, нямат ясни граници в общуването си и не са склонни на компромиси.
А партньорските взаимоотношения изискват именно това. В основата на здравото партньорство е това да познаваш себе си, да знаеш собствената си стойност, да обичаш същността си, да си наясно с дефицитите си и да си готов на отсъпки в името общия път. В основата на здравото партньорство стои разпределението на ролите. Ако аз знам коя съм и ти знаеш кой си е много по-вероятно, познавайки себе си да мога да градя съвместния си живот с теб. Ако аз смятам, че ти си длъжен да правиш нещо за мен, а аз не съм склонна да правя нищо е много вероятно да се разминем.
Всички сме чували самосбъдващото се пророчество „всичко се променя с раждането на децата“. Всички познаваме семейства, който са се разделили след появата на детето, дори все по-често това се случва в първите месеци след раждането на наследник…Но никога причината не е в детето. Появата му е следствие от едно не добре построено партньорство. Смейството се гради, така както едно време дедите ни са строили дом – тухла по тухла. Ако ние поставим едни здрави основи на дома на любовта, то възможността той да се срути с появата на детето е минимална.
На първо място в едно семейство е любовта. Тя е онази основна градивна смес, от която замесваме здравото семейство. Любовта е трезва. Любовта се различава от влюбването, което е хормонален коктейл, с който ако тръгнеш да градиш нещо стабилно, най-вероятно ще се окажеш неприятно пиян, сам и разрушен. Любовта е честна. В любовта няма място за лъжи, неискреност, фалш. Ако усетиш нещо от последните – не е любов. Любовта е тиха. Тя не обича гръмки слова, големи обещания, високопарни излияния. Любовта се усеща. Любов е да се свързвате емоционално, интелектуално и сексуално. И тези три компоненти са неразривно свързани. Ако не можеш да комуникираш с човека до теб, ако не ти трепва, когато го виждаш след края на работния ден, прибирайки се удома и ако нямаш потребност да сливаш тялото си с него – не е любов. Любовта е отдаване в свързаността. Любовта е споделяне. Ако не изповядваш сходни ценности и имате тотално различна представа за това кое е морално и кое не – не е любов. Ако нямаш желание да направиш нищо, с което да провокираш усмивката на партньора си – не е любов.
Едва когато поставим в основите на партньорството любовта, идва общата цел. И тя е най-естественото продължение на любовта – децата. Въпросът, който всеки трябва да си зададе е: „Защо искам да имам дете от партньора си?“. Отговорите, разбира се, биха могли да бъдат различни, но основното е да идват от сърцето, а не от егото.
Ако аз искам дете от теб, защото „така трябва“, „време е“, „часовникът тиктака“, „физиологията си казва своето“, „стресът намалява шансовете за зачеване“, „всички приятели вече имат деца“, „родителите ми ме натискат“, „трябва да продължим рода“, „човекът до мен е добра партия“, „къде ще търся друг“ и прочие, не го прави!
Най-много партньорства са претърпели крах заради погрешните мотиви за създаването на дете. Ако оставиш егото, а не любовта да вземе решението да имаш дете, ще сгрешиш. Най-верният компас е това, което усещаш отвътре. Интуицията е безпогрешният съветник във всяка една житейска сфера – от избор на работа, през партньор, до деца, дом и това какво ти се яде. Първата мисъл, която имаме, когато си зададем даден въпрос е безпогрешна. Ако попиташ вътрешния си глас: „Искаш ли дете от този човек“ и усетиш колебание, не го прави.
Много хора се решават на стъпка деца, за да „оправят“ взаимоотношенията си. Резултатът често е още по-голямо разочарование от това, че не е проработило и дете на разделени родители. Причината е, че не можеш да търсиш опора навън. Ако центърът на партньорството или основите му са извън него, стабилността изчезва, балансът е изгубен.
Хората се разделят не заради децата, а заради себе си. Много често при появата на нов член в семейството ролите се объркват. Много често забравяме, че на първо място сме партньори, любими, мъж и жена. Детето идва като следствие от любовта ни и не измества никого. Здравата личностова структура означава ти да поставяш партньора си пред детето. Защото първо сме ние двамата, а след това ставаме трима и четирима. Колкото и варварско да звучи, във времена на война, пандемии и бедствия хората е трябвало да изберат партньора, защото чрез него те могат да продължат рода ако нещо се случи.
В семейната система има роли. И тук идва важността на разпределението им. Мъжът има свои функции спрямо жената и детето, жената има свои към другите две фигури, а детето е единствено и само дете. Мъжът се грижи аз прехраната на семейството при появата на бебе, защото жената е ангажирана с грижи за него. Мъжът има и ролята на ловец, за да привлече отново към себе си жената. Мъжът поставя границите и правилата при възпитанието на детето. Жената поема грижите за детето, но тя е и партньорка, която трябва да отделя време само и единствено за мъжа си.
Голяма част от семействата се разделят заради разбърканите или неизпълнени роли. Всички сме чували за жени, които се посвещават изцяло на детето и забравят, че на първо място са любими. Възможно най-голямата грешка е мъжът да бъде „изтикан“ в ъгъла и „заменен“ с детето. Напълно нездраво е поведението, при което жената спи с бебето в семейната спалня, а съпругът й остава на дивана в хола, за да не „пречи“. Тук дори не засягам негативните последици за детето, когато порасне и стане възрастен индивид. Напълно нездраво е жената да забрави за соята женска същност, защото мъжът обича и с очите си. Замислете се, така ли изглеждахте на първите срещи с партньора си, както сега, удома с дете на ръце?
Важно е да умеем да виждаме нюансите на любовта. Ако търсим оправдания е много вероятно да ги намерим. Ако вярваме, че партньорството ни никога няма да бъде същото след появата на детето, сме прави. Ако вярваме, че с появата на детето връзката ни ще се издигне на следващо ниво и ще бъде още по-прекрасна, сме прави. Защото всичко зависи от нас, нашите очаквания и цели. Партньорството след децата е различно, защото любовата има различни етапи. Но само от нас зависи как ще преминем на следващото ниво, защото огънят на любовта трябва да бъде подклаждан – преди и след попявата на децата. Иначе е лесно при първия дъжд да угасне.
Кристиана Стефанова – магистър психолог, хипнотерапевт, създател на „Фабрика за щастие“.
Ако сте на подобен житейски кръстопът, не се колебайте да се свържете с мен за лична консултация.
снимка Canva