Почивката по родното Черноморие е като енциклопедия за знания в много житейски области. Успявам да си сверя часовника както за взаимоотношенията между партньорите, така и за темите, които вълнуват българина, възпитателните методи на родителите, модата в плажния аутфит и културата на хранене на плажуващите.
Наблюдават се основно три вида родни туристи – семейства с деца, които се опитват да вземат глътка въздух от натовареното ежедневие в града, млади гаджета, чиито хормони бушуват и градусът на страстта надхвърля този на нагорещения по обяд пясък на плажа, и свободни сърца (и момичета, и момчета), които търсят любовта (под някаква форма).
Хората под 30 обикновено се вълнуват дали ще успеят да си запазят места на бара за онзи мега як диджей, който пуска в петък вечер в плажния клуб.
Хората над 30 се питат има ли смисъл да гласуват или е по-добре да емигрират, обсъждат какъв гадняр е шефът заради обещаното увеличение на заплатите, което се забавя още един месец и какви смотаняци са ония приятели, които избрали да почиват в Майорка, вместо да дойдат с тях в Созопол.
Сингълите се чудят дали са легнали по най-грациозния начин на плажната хавлия, така че отникъде нищо да не виси, а пресата да бъде добре очертана. Последните при излизане от морето се движат на забавен каданс като в кадър с Памела Андерсън или Дейвид Хаселхоф от „Спасители на плажа“.
Моето внимание винаги е насочено с огромен интерес към родителите с деца.
Те са особен контингент от хора, които могат да те научат на толкова много неща и най-вече на това какво НЕ трябва да се прави.
На първо място, особено интересен е подходът към малчуганите. Тук таме има някоя мама или татко, които са фенове на Мария Монтесори и носят със себе си ръчно направени играчки от руло тоалетна хартия, цветни топчета и картинки на животни вместо дежурните кофички, лопатки, топки и басейни, но повечето са „традиционалисти“ и не приемат тези модерни течения в отглеждането и възпитанието на децата.
Така например наблюдавах един татко, които държеше на режима на 4-годишната си дъщеря и това тя да спи на плажа и когато стана време, просто ѝ даде един телефон и каза: „Заспивай!“ със сериозен тон. Момиченцето се сви на кълбо и беше готово да изпълни заръката на татко си, когато след 5 минути той дръпна мобилното устройство от ръцете й, удари й един шамар по дупето и й каза: „Абе, аз на тебе казазх ли ти да заспиваш?“. Детенцето естествено се разплака, но явно страхът от по-нататъшните действия я накара бързо-бързо да затвори очи. За агресията (вербална и физическа) дори няма да отварям скоба тук, но като психолог, родител и човек остро осъждам всяка една такава проява.
На следващо място идват хранителните навици.
Разбира се, намират се родители, които носят със себе си кутии с плодове и супа, но повечето разчитат на бързите въглехидрати. Изкючителен интерес предизвикаха у мен две приятелски семейства, които заедно се бяха погрижили за обяда на общо четирите си деца. За „основно“ имаше голям избор от храни, включващи чипс, бисквити-животни (?!), баница, милинки и гофрети, а за десерт – кекс, желирани бонбони и газирани напитки. Разбира се децата бяха изключително щастливи от богатото меню и се чудеха кое от тези кулинарни изкушения да уважат, така че нито една от общо двете майки да не се почувства обидена, че някой е предпочел печивото на другата.
Хора, какво ви става? Защо лесното е изборът, който правите, обричайки на сериозни проблеми децата си? Чели ли сте някога съдържанието на опаковките с бисквити? Без претенция за високо научно ниво по медицина на храненето, но от средно ниво на интерес и информираност знам, че броят на мастните клетки се формира в детството. Тоест ако едно хлапе страда от наднормено тегло, много вероятно е то да се превърне в затлъстял възрастен.
Едната страна на избора на храни е здравословната. Редица проучвания доказват връзката между затлъстяването и социално значимите болести. Доказана е вредата от трансмазнините на клетъчно ниво. Висококиселинната среда в тялото е предпоставка за формирането на злокачествени образования. И т.н., и т.н. Пакетираната храна разболява нас и децата ни. Точка!
На следващо място, но не по значимост, е отражението върху психичното здраве на децата. Живеем във визуален свят, където красивото е хармоничното. Въпреки съвременните течения, маркетинговите трикове на големите корпорации и появата на плюс сайз моделите, обществото, в което живеем, е скептично към дебелите хора. Не ме разбирайте погрешно, тук изключвам медицинските причини за наднормено тегло поради заболяване, има прекрасни като душевност пълни хора (изключително близък на сърцето ми човек е размер XXL), но визията, за съжаление, е все така водеща в днешния свят.
Само децата могат да бъдат толкова болезнено откровени в комуникацията. И, вярвайте ми, жестоки що се отнася до различната визия. Всички ние сме виждали, а някои сме преживявали емоционални травми, причинени от думите на някое дете. И в този смисъл „слон“, „прасе“ и други сравнения с животинския свят са най-незначителното, което може да рани душевността на едно дете със затлъстяване.
Моля Ви, родители, мислете! Купете плод вместо бонбони, направете сладолед от замразени банани, сварете картоф и тиквичка, пригответе таратор. Залогът са здравето и психиката на децата ви! Бъдете отговорни!
автор: Кристиана Стефанова за MamaMia
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
снимка Canva