Спортувам от години и във всяка зала, в която съм била виждам едно ужасяващо “явление”. Инструктори, които обясняват на клиентите си как не трябва да си почиват между упражненията, трябва да тренират до припадък, да им е тежко и трудно, за да имат ефект, да спазват стриктен хранителен режим и да не си помислят за торта (а ако случайно си помислят, да я заменят с ябълка, но не и след 17ч., защото плодовата захар ще се трансформира в мазнина и ще ги направи дебели).
Всички тези “трябва” и безумно ограничаващите и рестриктивни “мотивиращи” програми могат да доведат и професионален спортист, който се готви за Световно първенство, до паника, а какво остава за “нормалните” хора, които просто искат да свалят няколко килограма и да се чувстват добре в кожата си и в … банския си костюм.
Човешката психика работи точно по обратния начин – колкото повече я ограничаваш, забраняваш й неща и й казваш: “Ааа, това не може”, толкова по-силно подсъзнанието ще крещи: “Искаааам!”, саботирайки работата на рационалния ум и съответно изборите, които правим.
Всяко едно ограничение на поведение, което е било начин на живот през дълъг период от време, води до обратен ефект. Ако на един човек, който няма изградени двигателни навици от дете и тепърва започва да тренира, му кажеш, че трябва да постави норматив като на професионален спортист, той най-вероятно няма да се справи, ще се отчая, демотивира и в крайна сметка ще се откаже.
Ако на един човек, който заради неразрешените си емоционални предизвикателства и липсата на удоволствие в живота, утеха е била сладкото и мазното, а ти му кажеш, че от утре трябва да яде само белтъци и краставици, най-вероятно ще издържи седмица, две, месец и след това ще навакса двойно “изпуснатото”, ще си върне двойно свалените килограми, ще се демотивира и откаже, потъвайки в разочарование и вина.
Всяко едно заучено поведение отнема време – както, за да се усвои, така и да се отучи.
Идеята на трансформация във всяка една сфера – физическа, психическа, професионална, семейна изисква време, осмисляне и най-вече ГОТОВНОСТ и МОТИВАЦИЯ отвътре.
Наскоро ми се обади една жена. Винаги питам:”Каква е причината, поради която се свързвате с мен?”, когато някой ме търси за консултация. Тя отвърна, че звъни да запише час за друг човек, който имал нужда. Казах й: “Разбира се, дайте му моя номер и нека да ми се обади”. И тя отвърна: “О, абсурд, той не иска”…останах безмълвна няколко секунди и й обясних, че нито тя, нито аз можем да помогнем ако човекът не желае. Мисля, че ме разбра.
Разказвам тази история, за да направя паралел по темата със спорта, храненето и промяната на поведението. Няма как някой друг да го направи вместо нас. Просто не става. Никой не може да ни помогне ако ние искаме да останем в познатото, старото, наглед лесното.
Защото промяната изисква действие. Понякога боли. Боли и да живееш с вредното поведение. Промяната е спасение. Тя е победа. Удоволствие. Награда.
Затова внимавайте към кого се обръщате за помощ.
Ако става дума за спорт, започнете сами вкъщи, гледайки YouTube. Продължете с динамично ходене навън. Качете се в планината. Потичайте в парка. Влезте в залата. Питайте. Четете. Но не се доверявайте на някой, който няма да се интересува от вашия ритъм и нужди, а само от целта.
Ако става дума за психика, намерете специалист, който ви вдъхва доверие. Прочетете за него. Обадете му се. Запишете час. Наблюдавайте себе си и това как се усещате в негово присъствие. Имате ли чувство, че сте в безопасност, подкрепени или напротив нападнати и “застреляни” с готови решения и чужди правила за промяна. Слушайте себе си. Вървете в своя ритъм. Давайте обратна връзка. Работете със себе си и извън кабинета. Насаме. И промяната ще дойде. Естествено. Когато-тогава. Когато си готов и когато е твоето време.
Ако имаш нужда от психологична подкрепа, не се колебай да се свържеш с мен, с радост ще помогна.
Ако статията е била полезна за теб, сподели я с приятел, който има нужда да я прочете!
снимка Canva