“Перфектните” родители и нещастните деца
Много родители погрешно възприемат висшето образование и перфекционизма на децата си, като предпоставки за щастие. Отглеждането на дете не означава просто да го изучите в най-доброто училище. То може отлично да говори 3 чужди езика, но да изглежда като кукла, която сякаш е излязла от витрина на магазин.
Нещо, което много изследвания посочват, е, че родителите, които имат високи очаквания към децата, накрая провокират сериозни проблеми в живота.
Напълно вероятно е този тип деца да навлязат в зряла възраст, смятайки, че не са достатъчно добри и че няма да са способни въобще някога да отговорят на очакванията на родителите.
Тези идеи могат да бъде резюмирани така: когато се опитвате да отгледате перфектни деца, получавате депресирани деца. Уважавайте тяхната индивидуалност, оставете собствения вътрешен глас да говори и се тревожете само за щастието им.
По този начин се подхранват сърцата– така, че да могат да растат, мислейки свободно, като хора с пълноценен живот.
Синдромът на амбициозните родители не е гаранция за щастие
Съществува любопитна история, която идеално илюстрира тази идея. В Рим има гробница, датираща от 94 г. преди Христа. Тя винаги привлича вниманието на туристите. Знаете ли защо? Защото надписът на камъка на входа ѝ гласи: „Тук лежи Куинтус Сулпициус Махимус, римски младеж, който живя само 11 години, 5 месеца, 12 дни. Той умря дни, след като участва в поетично състезание за възрастни“.
Тогава всички знаели, че малкият Куинтус притежава специален талант. Днес той би бил вероятно определен, като дете-чудо. Притежавал толкова много дарби, че неговите родителите решили да го занимават с всичко – поезия, литература и състезания за възрастни в Рим.
Написано е, че детето умира след припадък от изтощение, тъй като работело твърде много и е било неспособно да отговори на очакванията на родителите. Тази история е класически пример за „синдрома на амбициозните родители“.
Амбицията да имате перфектните деца, не винаги им носи щастие
Много родители мечтаят да имат красиви, талантливи деца, предопределени да бъдат успешни професионалисти в бъдеще.
Грешката тук, без съмнение, е: че мислим за децата в „бъдеще време“. Забравяме това, което е най-важно за тях тук и сега: радостта от настоящия момент.
Като родители желаем най-доброто за децата, но се изисква да поддържаме баланс. Те трябва да имат възможност да се насладят на детството.
Важно е да „образоваме“ техните сърца
Разбира се е необходимо е да ги консултираме и направляваме. Не трябва обаче да посочваме един път, по който да тръгне живота им, само защото той отговаря на нашите очаквания.
„Омекотяването“ на перфекционизма може да е път към щастие
Избягването на вредния перфекционизъм е сред най-важните неща. Той нарушава правата на децата и ги кара да страдат, вместо да им носи щастие. За да избегнете това, имайте предвид няколко важни принципа:
- Родителите трябва да бъдат внимателни как се държат и какво говорят
Понякога някои от тях, привидно не изискват от своите деца нищо. Те гледат на нещата така, сякаш децата сами си поставят очаквания, водещи ги към трагичен резултат.
Това е така, тъй като у дома малчуганитеобръщат внимание на поведението и езика на родителите. Ако ние сме прекалено критични към околната среда и си поставяме строги стандарти, децата наблюдават това поведение и ще му подражават.
Чувайки неща, като: „Направих грешка в работата, искам да умра. Това е катастрофа“, това може сериозно да им се отрази.
- Бъдете внимателни по отношение на очакванията и защитавайте децата
Ще дадем пример: синът е наистина горд от себе си за получена висока оценка по математика. Вместо да споделите щастието му, казвате, че очаквате от него още по-добри резултати в бъдеще.
Това не е правилно: помогнете на децата да оценяват постиженията, да оценяват резултатите от упорития труд.Не карайте да се чувстват унизени, ако не са постигнали всичко, което са искали да направят.
- Надявайте се на най-доброто, но приемете, че всеки прави грешки
Грешката или провалът не са краят на света. Те просто представляват начин да извлечем поуки и да се научим да преодоляваме неуспехите. Позволете на децата изпъкнат, в която искат сфера, но също така им позволете сами да правят грешки.
Насърчавайте толерантността, разбирането, увереността и здравословното усещане за самооценка. Ако сте спечелили доверието на детето, то ще споделя своите съмнения и грешки. Това е специална привилегия, на която не се радват мнозина.
Живеем в епоха на социална криза и е необходимо децата да бъдат добре подготвени за утрешния ден, за да имат достъп до повече възможности и да създадат по-добър свят.
Това не означава, че трябва пренебрегнем възпитаването в емоционална интелигентост. По този начин децата израсват, като щастливи зрели хора, напълно способни да покажат най-доброто от себе си.
Научаването на децата на щастие, а не на перфекционизъм, представлява жизненоважен проект за всички – майки, бащи, учители и дори социални институции.
Ако искате да разберете повече за ролята на мама, функциите на тати и личността на детето в семейството, заповядайте на 11.02.2020г. от 19ч. на събитието «Фабрика за щастие – ролите в семейството» с психотерапевта Димитрина Митрева. Повече информация тук. Записване на info@happinessfactory.bg
Текст: zdraveikrasota.bg
Вижте повече
10 факта за стреса, които може би не знаете
Според Световната здравна организация:
- Стресът на работното място засяга 80% от организациите
- Стресът на работното място е една от основните причини за депресия и тревожност
- Общите психически проблеми като депресия и тревожност водят до влошаване или загуба на трудоспособността
- Депресията и тревожността имат финансово изражение – загубите за глобалната икономика възлизат на 1 трилион долара на година заради загубена трудоспособност
- Информационната агенция на Европейския съюз за здравословни и безопасни условия на труд (EU-OSHA) изчислява загубите от психически заболявания в Европа на 240 милиарда евро на година. 136 от тях са заради намалена трудоспособност и отсъствие от работното място, а 104 – директните разходи за медицинско обслужване.
- Болестите, свързани със стреса водят до 9 загубени работни дни годишно (Mental Health Foundation, 2007).
- 42% от ранно пенсиониралите се хора обясняват решението с психологически проблеми, свързани с работата
- По-малко от 30% от работодателите в ЕС предприемат процедури за управление на стреса
- Обучения и курсове за управление на стреса могат да предотвратят симптомите на бърнаут
Има множество ефективни действия, които организациите могат да предприемат с цел превенция на психичното здраве на работното място.
За всеки 1$, похарчен за терапия, възвъщаемостта е 4$ под формата на подобрено здравно състояние и продуктивност.
В световен мащаб 264 милиона души страдат от депресия-една от водещите причини за нетрудоспособност. Негативната работна среда може да доведе до физически и психически проблеми, злоупотреба с психоактивни вещества, алкохол и загуба на трудоспособност. Работодатели, които подкрепят хората с психологически и психически проблеми и обръщат внимание на менталното здраве, е много вероятно да увеличат продуктивността на служителите си и от там на печалбата.
Обученията, свързани с психичното здраве на работното място, подобряват постиженията на компанията.
Според проучване, цитирано от Medical News Today, мениджъри, които са преминали обучения, свързани с психичното здраве на работното място, са подобрили познанията си в сферата на менталните проблеми на служителите, които ръководят.
В Швеция, мениджърите са отговорни не само за работните постижения на своите служители, но и за здравето и безопасността им.
Проучване, публикувано в Журнала за професионална медицина и медицина на околната среда, показва, че 4737 мениджъри в Швеция са подобрили ръководните си функции на работното място и благосъстоянието на служителите си. Участниците били подбрани посредством граждански проект и изследвани в Лабораторията за проучвания на общественото мнение, в университета в Гьотенбург, центъра Хеликс, както и в университета Линкопинг. Броят на първоначално изследваните лица бил 2921 души. В анкетата респондентите отговорили на редица въпроси относно мениджърската си роля и превантивните действия, които те са предприели, взимайки предвид психическото здраве на служителите си.
Резултатите показват, че в последните две години половината от мениджърите са преразгледали длъжностните характеристики на служителите си с цел да предотвратят техни психологически проблеми. В допълнение, 57% от ръководителите са инициирали разговори за безпокойството и депресията на работното място със своите подчинени.
Според проучването инициативите, свързани с повишаване нивото на информираност по въпросите за психичното здраве, имат редица положителни последици. Д-р Моника Бертлисън-преподавател по общественото здравни науки към университета в Гьотенбург, обяснява резултатите. Според нея възможността на мениджърите да реагират и да проведат превантивни разговори за тревожност и депресия със своите служители е 84% ако те са посещавали лекции за контрол на стреса и психичното здраве, в сравнение с организации, които не осигуряват подобни обучения.
Важността на превантивните мерки
През 2016г. всеки един от пет граждани на САЩ страда от психично заболяване според Центъра за контрол и превенция на болестите. Често психичните проблеми се случват без наличието на физически симптом. Те остават скрити заради срам, неудобство и страх от заклеймяване. Тъй като стресът е основният ключов фактор за развитието на психично неразположение, обученията по контрол на стреса имат значителни ползи, според центъра. Подобни програми не само намаляват разходите за медицинско обслужване, но повишават продуктивността и имат позитивно въздействие върху живота на служителите.
Ние от „Фабрика за щастие“ организираме събития за подобряване на психологическото и психично състояние на Вашите служители. Теми, свързани със стрес мениджмънт, превенция на бърнаут, емоционална интелигентност на работното място, депресия и тревожност, хоризонтална и вертикална ефективна комуникация, баланс личен живот-кариера и много други.
Повече информация и запитвания на info@happinessfactory.bg
Кристиана Стефанова
създател «Фабрика за щастие»
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Източници:
https://www.medicalnewstoday.com/
https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/mental_health/docs/compass_2017workplace_en.pdf
Вижте повече
Тайното знание за щастието
Темата за щастието вълнува човечеството от хилядолетия. Философи, мислители, психолози и обикновени хора са посветили живота си в търсене на “рецепта” за постигането му.
Макар официална дефиниция на понятието да липсва и до ден днешен, това, което със сигурност знаем е, че щастието е субективно преживяване. Имаш го, ако не се замисляш дали то присъства в живота ти. За всеки един от нас то носи различен смисъл и съдържание.
Има народи, за които щастието е свързано с материалното благополучие, но от друга страна, едни от най-бедните държави в света оглавяват класацията за най-щастливи нации. В Бутан, например Брутното национанлно щастие е показател, чрез който се измерва напредъкът на нацията – не чрез нейния платежен баланс, а чрез щастието или нещастието на народа й.
В Ротердам, Холандия, пък съществува Световна база данни за щастието, в която с едно кликване на мишката можете да получите достъп до тайните на щастието. Тайни, базирани не на ефимерни откривения в някаква дива пустиня, а на съвременната наука; тайни, изписани не върху пергамент, а върху твърди дискове; написани не на арамейски, а на езика на сървремието ни – бинарния код. Ето и някои от изводите:
Екстравертите са по-щастливи от интовертите; оптимистите са по-щастливи от песимистите; женените са по-щастливи от самотните, макар че хората с деца не са по-щастливи от бездетните двойки; хората, посещаващи религиозни служби са по-щастливи от тези, които не посещасват такива; хората с диплома от колеж са по-щастливи от тези, които нямат такава, макар че хората с по-високи научни степени са по-малко щастливи от тези с бакалаварска степен; хората с активен полов живот са по-щастливи от тези, които са без такъв; мъжете и жените са еднакво щастливи, макар жените да имат по-богат емоционален живот…
Вярвам, че научните данни и открития няма да ни направят повече или по-малко щастливи, но със сигурност задълбочаването на познанията ни по дадена тема разширява кръгозора ни и дава отговори.
Ако темата за щастието е интересна за вас, заповядайте във “Фабрика за щастие” утре вечер, 28 януари, от 19ч. Клиничният психолог Маги Ангелова ще ни предложи един по-различен поглед към темата, ще ни поведе по пътя към себепознанието и личното щастие. Ще работим с медитативна релаксация и ще си вземем още от темата за домашна работа.
Последен шанс да запазите своето място на цена от 40лв. Запишете се на страницата на “Фабрика за щастие” във Фейсбук https://www.facebook.com/happinessfactorybg/ или на info@happinessfactory.bg, за да получите и данните за банковото плащане.
Кристиана Стефанова
“Фабрика за щастие”
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Какво е щастието?
Философи, теолози, психолози и дори икономисти полагат усилия да дефинират щастието. От 1990г. съществува отделен дял от психологията, наречен позитивна психология, посветен на темата.
Щастието е не само положително настроение, то е състояние на благоразположение, което придава на живота смисъл и дълбочина.
Да се чувстваш щастлив има и своите биологични последици. Щастието спомага за доброто ви физическо състояние, а позитивните чувства и емоции подобряват работата на сърдечно-съдовата система, имунната система, имат положително влияние върху кървното налягане и куп други благоприятни за здравето ефекти. Щастието има отношение към продължителността и качеството на живота.
Да бъдем щастливи! Но как?
Постигането на щастие е глобален стремеж. Учените установяват, че във всяко едно кътче на планетата ни, щастието е предпочитано пред други лични постижения като финансово благополучие и материални придобивки.
Изследователи на щастието установяват, че то често включва значителен период на дискомфорт. Явно това е необходимо, за да познаваме и двата полюса. Генетична предопределеност, житейски обстоятелства, постижения, семейно положение, социални взаимоотношения – всичко това оказва влияние на това колко сме щастливи. Научни проучвания доказват, че щастието е под наш контрол.
Да си доставяме малки удоволствия, да поемаме предизивикателства, да си поставяме цели, да откриваме смисъл и начин в това да правим другите щастливи. И тук е разковничето – преследването на щастието е ключът към него.
От колко пари имаме нужда, за да сме щастливи?
Дори най-утопичната съвременна теория не отрича, че щастието зависи от парите. Но само до определена степен – да задоволи базовите ни потребности от подслон, дрехи и храна. С пари можем да си купим щастие, но за целта не ни е необходим един милион. В различните точки по света финансовото щастие има различни стойности.
Отличителните знаци на щастливите хора
Щастливият човек не е този, който е презадоволен от материални придобивки и живее луксозен живот. Щастливецът се радва на малките удоволствия – да се разходи сред природата, да седне под сянката на дърво, да се наслади на чаша ароматен чай. Ето какви са характеристиките на щастливия човек:
- Няма нереалистично високи очаквания
- Не таи злоба и обида
- Отворен е към новото
- Смирен и търпелив
- Не се фиксира в неприятностите
- Не се тревожи за вчера и утре
- Живее тук и сега
- Грижи се за себе си
- Усмихва се и се смее от сърце
- Движи се по течението, не се съпротивлява на случващото се
- Не играе игри
- Състрадателен е
- Дава и получава с лекота
- Не е насилник или жертва
- Винаги е благодарен
- Изгражда здравословни взаимоотношения
- Има цел
- Радва се на чуждото щастие
- Получава и дава подкрепа
Ако темата за щастието е интересна за теб, заповядай на събитието ни “Фабрика за щастлив живот” с Маги Ангелова на 28.01.2020г. от 19ч. на бул. Арсеналски 5, ет. 3 (PhotoPavilion Studio). Местата са ограничени, запази своето на info@happinessfactory.bg или на страницата на „Фабрика за щастие“ във Фейсбук.
Ако мислиш, че статията е полезна, сподели я, за да достигне до повече хора.
Източник: psychologytoday.com
Вижте повече
Как да напиша писмо до Дядо Коледа?
Предстоят едни от най-топлите, канелено-мандаринени, семейно-споделени дни от годината, време, в което да поспрем за миг и да помислим върху живота, целите и мечтите си…
Колко често, забързани в живота на сериозни възрастни забравяме за детето в себе си?
Колко често не ни остава време за нас самите, да се свържем с вътрешните си пориви и мечти?
Колко често сме недоволни, че нещата, за които бленуваме не се случват по начина, по който мечтаем?
Предлагам ви да си подарите няколко минутки насаме със себе си и да изпробвате един интересен начин за целеполагане за Новата година като напишете писмо на Дядо Коледа. Формулирането на мечтите ни посредством писане е мощно средство за случвания. Ако сте готови да се свържете с детето в себе си, да се върнете години назад, когато сте били малки и сте чакали с нетърпение и вяра подаръците на Добрия Старец, напишете му писмо.
Ето седем стъпки, с помощта на които да формулирате желанията си за 2022г.
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
7 стъпки
- Напишете своята равносметка за всички хубави неща, които ви се случиха през изминаващата година; похвалете се и се потопете в чувството на благодарност като опишете всичко, дори най-дребното, което сте постигнали и с което можете да се поздравите.
- Направете си “мозъчно СПА” – спомнете си моментите, в които сте се чувствали истински щастливи. “Върнете” лентата върху това преживяване, потопете се в емоциите и чувствата, които са ви изпълвали. Къде усещате щастието? Какво е чувството да ти хубаво? Запаметете с тялото и ума си тази емоция и се връщайте към нея винаги, когато искате да се почувствате добре. Това повишава вибрацията и ни помага да работим на висока честота.
- Напишете комплименти за Дядо Коледа – обърнете се към него с уважение, бъдете любезни, но искрени в думите си.
- Изредете всичките си желания и цели за Новата година, опишете ги до най-малката подробност, “влезте” в обувките на себе си, сякаш мечтите ви са вече факт. Преживейте в ума си удоволствието от сбъдването – за човешкия мозък няма значение дали дадена картина е факт или плод на въображението, физиологичният отговор е един и същ.
- Аргументирайте се защо заслужавате мечтата си. С какво сте се приближили до сбъдването й? Какво ще се промени за вас когато целта ви е постигната?
- Какво сте готови да оставите/дадете/направите за вашето желание? Каква “цена” сте готови да платите? Как ще се реванширате на Дядо Коледа, когато мечтата стане факт?
- Помислете как ще отпразнувате сбъдването на това, за което копнете. Как ще се наградите? Какво ще направите?
Не забравяйте да вярвате истински във възможната реализация на всичко, за което мечтаете. Човешката сила и дух са наистина неограничени и вие можете да имате всичко.
Творете, мечтайте смело и сбъдвайте! Вълшебни празници!
Кристиана Стефанова
“Фабрика за щастие”
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Аз да не съм луда?
Или как стигмата за психологическата помощ ни отдалечава от пълноценния живот
В житейския си път на всеки от нас се изправя пред предизвикателства. И тук няма значение дали ще ги наречем проблеми, уроци, трудности, катаклизми. Когато удариш дъното най-малкото имаш нужда от дефиниция на случилото се. По-вероятен е някой от следните сценарии:
искаш да ревеш докто очите ти не започнат да болят поне толкова колкото раздиращата ти се душа; искаш да умреш възможно най-бързо, за да не трябва да усещаш цялата тази болка отвътре; може да искаш да крещиш, блъскаш и отмъщаваш на съдбата (или поне на възглавницата вкъщи) заради несправедливостта, която понасяш; или пък да заспиш зимен сън и събуждайки да установиш, че някой вълшебник е променил хода на събитията сякаш нищо не се е случило; да не виждаш и чуваш никого, особено онази приятелка, която ти казва “спокойно, ще ти мине”, защото точно в момента не вярваш на никого, че някога нещо ще бъде наред; да изядеш всичкия шоколад на света без значение последиците върху тялото и съвестта ти, защото така или иначе се чувстваш като отломка.
Преди три години изживях цялата тази палитра от усещания. Преди четири моя позната също мина през това след драматичен развод. Миналата година моя близка загуби скъп човек. Съседката бе уволнена от работа. Братовчедка й се разболя тежко…
Всяка една от нас, даже бих казала всеки един от нас, защото болката, мъката, разочарованието, отчянието и предизвикателствата не познават пол, е преживял някоя от хипотезите по-горе.
Всеки един от нас преживява някаква своя мъка и днес. Но каквото и да се случва в душата, сакън да не потърсим помощ навън. Когато ни боли главата или стомаха-отиваме на лекар. Когато ни боли душата, обаче, мълчим. И гледаме да замитаме под килима това, което трябва да излезе навън…
Когато аз преминавах през моя труден период освен палитрата от чувства, които си позволявах да изпитам (казвам позволявах, защото никога не съм владеела емоционалната интелигентност до такава степен, че да задържам болката вътре в себе си), изчетох куп литература по темата, изгледах десетки клипчета за самопомощ онлайн, споделях с приятелки случващото се, вярвах, че всички, в това число и аз, притежаваме огромен ресурс за справяне, независимо колко тежко изглежда картината пред нас.
Но пак не се справях. Някъде бърках. Някъде се губех. Не, защото не бях достатъчно мотивирана да изплувам от дъното, а защото ми липсваше началната скорост на първата категорична крачка напред. Дадох си сметка, че всичко това не работи, защото все още бях под влияние на емоцията. А когато тя владее съществото ти и погледът е замъглен, не успяваш да сглобиш парченцата от счупеното си аз и да изградиш пъзела на здравото себе си.
Тогава си признах, че имам нужда от помощ. Не, защото приятелките и близките ми не бяха достатъчно добри слушатели, а, защото си дадох сметка, че те не са безпристрастни. Защото на кой емоционално свързан с теб, гледащ те съсипан, ридаещ, изгубен, няма да му трепне душичката и няма да те съжали?! Точно това е! Околните страдат с теб и те съжаляват. Но те няма как да те погледнат отстрани и безпристрастно да ти посочат правилната посока. Така както ще го направи един специалист-психолог или терапевт.
Осмелих се да потърся помощ и дългият път към събирането на отломките започна. Той отнема време. И също боли. Защото всяка една промяна е болезнена. Свикнали сме да живеем с болката от ден едно на житейския ни път. Идваме с болка и плач на този свят. Не го помним, защото природата си знае работата и е програмирала така мозъците ни, че да забравят.
Но, когато вече сме големи не трябва да забравяме, трябва да учим. И аз започнах да уча. В началото, разбира се, ентусиазирана от мисълта за ремонт на душата, изглеждаше лесно. След това, обаче, отново стана трудно. Понякога простото осъзнаване на проблема не е достатъчно, за да го решиш.
Трябва време и, вярвам, трябва човек, който да те води. Аз имах доверие на моя терапевт. Ненавиждах това, че не плаче заедно с мен, когато аз не мога да спра, презирах спокойствието, с което ми говореше и “домашните”, които ми даваше. Всичко ми изглеждаше глупаво и неефективно. Губех се. След което с малки стъпки пак тръгвах напред. Започнах да обръщам внимание на себе си. Започнах да се приемам такава каквато съм.
Много често, когато сме преживели болезнена раздяла обвиняваме себе си, дори да не сме виновни. Мразим се за това, което сме били, заради това, което сме чувствали, правели и мислели. Но това сме ние. Харесва ми да вярвам, че това, което правим е най-доброто, на което сме способни в конкретния момент, според степента си на зрялост и капацитета на възможносттите си. И така, месец след месец, аз се научих да приемам себе си, заобичах се такава каквато съм, не, защото живеех в заблудата, че съм съвършена, а, защото осъзнах, че не съм.
Когато започнеш да виждаш собствената си значимост, да приемаш и обичаш себе си, ти вече си направил първата крачка към изцелението. Психологическата помощ дава това. Погледът отвъд. Посоката, която сам трябва да поемеш. Отговорността за собственото ти съществуване.
Усетила тази лекота след месеци тъмнина аз посъветвах познатата с драматичния развод, която все още беше в отломки, да пробва и тя. Красива, образована, успешна жена, която съм приемала за интелигентна и отговорна към живота си. И знаеш ли какво чух? “Ама защо да ходя на терапия, аз да не съм луда!” Тук в нашите географски ширини явно много ни е страх. Да не настинем, да не се минем и … да не сме луди. И то, не за нещо друго, а защото “Какво ще кажат хората”.
Знаеш ли какво казват хората за мен сега? “Как го направи?”
Ето така! Признах пред себе си, че имам проблем. Признах, че ме боли. И намерих “доктор” за моята душа.
“Психологията е наука с дълго минало и кратка история”, пише в учебниците. А стремежът за познание на душата датира от векове. Далеч съм от мисълта да убеждавам някого в позитивите от психологическата наука, необходима е съзнателност и определено ниво на себепознание, за да бъдеш отворен за това знание. Но, вярвам, че потенциалът ни наистина е огромен и само от нас зависи дали ще живеем хармоничен и щастлив живот или ще бъдем безгласни жертви на обстоятелствата.
“Фабрика за щастие” съществува във всеки един от нас, ключът към нея не е скрит. Ще се осмелиш ли да й позволиш да заработи?
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Кристиана Стефанова
Вижте повече