Въпроси и отговори за хипноза
Какво е хипноза?
Това е състояние на контролиран транс, по време, на който човек има усещане за дълбока и приятна отпуснатост, в съзнание е, чува, усеща и възприема случващото се в реалността. По време на хипноза се правят внушения от страна на терапевта, според заявката на клиента. Трансът е директен път към подсъзнанието, където основно са причините за житейските ни предизвикателсвта-блокажи, потиснати емоции, изтласкани спомени, травматични преживявания. Когато достигнем до проблема променяме неговия заряд (без да изкривяваме действителността) и отношението на човек към него, така че да отработим травмата.
Хипнозата сън ли е?
Не, но е възможно да прерастне в сън. Хипнозата е блзико до медитативното състояние, в което човек е отпуснат и му е приятно. Можем да я наречем водена медитация, по време на която терапевтът прави внушения на клиента САМО по отношение на неговата заявка за терапветична работа.
Какво ще се случва с мен?
По време на хипнотичния транс човек се чувства дълбоко отпуснат и релаксиран, като по време на сън, а след сесията се усеща отпочинал и зареден с енергия като след почивка.
Кой може да влезе в хипноза?
Всеки човек може да влезе в хипноза. Учените от Харвард и Станфорд са открили дял в мозъка, наречен „хипнотичен“ дял. Всеки от нас го притежава и всеки от нас е податлив на хипноза.
Колко време продължава?
Хипнотичният сеанс продължава около 50 мин., а регресията около 80.
Ще помня ли случващото се?
Да, по време на хипноза човек е в съзнание, чува и усеща, възприема случващото се около него.
Възможно ли е да остана в хипноза?
Това е напълно невъзможно, а подобни твърдения са художествена измислица от фантастичните филми.
Възможно ли е да остана в минал живот по време на регресия?
Не, всеки човек излиза от хипноза, както всеки се събужда след сън. Можете да се включите в онлайн регресията “Спомни си’ (повече информация можете да намерите тук)
Възможно ли е да забравя кой съм?
Не, това отново е измислица на холивудските продукции.
Възможно ли е да си кажа всичко на терапевта?
По време на хипноза, обичайно, клиентът не говори, а ако след сесията прецени, може да сподели преживяванията си на терапевта, по свое желание. Взаимоотношенията клиент-терапевт са конфиденциални и подичени на доверителна връзка.
Възможно ли е да ми се случи нещо лошо?
Не, „най-лошото“ е хипнозата да прерастне в сън, от който всеки се събужда бодър и отпочинал.
Възможно ли е да ми се внуши нещо, което не искам?
Не, хипнотерапията е официален и сертификационен двугодишен курс на обучение към Българската Асоциация по хипноза и хипнотерапия, която е акредитирана от Европейската асоциация по хипноза и терапевтите, които са завършили обучението са приели етични норми и правила, които никога не се нарушават. Винаги изисквайте от вашия терапвет дипломи, удостоверяващи неговите квалификации.
Ако желаете да се потопите в дебрите на подсъзнанието си и да работите с квалифициран хипнотерапевтв лицето на психолога Кристиана Стефанова, запишете своя час тук.
снимка Canva
Вижте повече
Що е то регресия?
Регресивната хипноза е практика, насочена назад към миналото. Тя може да ни помогне да си спомним забравени събития, хора, вещи, както в сегашния ни живот (в детството, например), така и в минало прераждане.
Няма научни доказателства, които да повтърждават съществуването на предишна инкарнация, но ако сме водени от твърдението за непреходността на душата, то посредством трансово състояние, можем да си спомним миналото. Според някои автори съществува регресия в миналото, а според други тя е плод на въображението. Подсъзнанието ни съдържа тази информация и ние имаме достъп до нея, посредством хипноза.
Да се свържеш с миналото си, както в сегашен, така и в минал живот, означава да намериш отговори на въпроси, които те вълнуват в настоящето: „Кой съм аз?“, „Каква е моята мисия?“, „Защо съм тук?“.
Американският психотерапевт и автор на световно известни бестселъри Майкъл Нютън прави хипноза „между животите“ и помага на клиентите си да открият отговори от промеждутъците на различни техни физически превъплъщения. Историите са описани в „Пътят на душите“, „Живот между животите“ и „Съдбата на душите“.
Независимо от отношението ви към миналите животи, преживяването по време на регресия е доста вълнуващо. Хората намират отговори на въпроси, които стоят пред тях в настоящето, спомнят си важна за тях информация и имат усещане за дълбока и пълноценна почивка като след дълъг сън. Можете да разберете каква е била вашата история в предишен живот и каква е мисията ви в настоящия. Важна е нагласата, намерението и конкретното ви търсене, с което влизате в регресия.
Можете да се потопите в дебрите на подсъзнанието си, което знае всичко за вас като се включите в онлайн събитието „Спомни си“, което ще се проведе на 3.08.2021г. от 19:30ч. Водещ на практиката е психологът и хипнотерапевт Кристиана Стефанова. Местата са ограничени. Записвания и повече информация на info@happinessfactory.bg
снимка Canva
Вижте повече
Как да контролираме мислите си?
Много често всички ние, които сме се сблъсквали с темата за излишните килограми имаме автоматични мисли относно храната или тялото ни. Тези дисфункционални мисли са най-големият ни саботьор по пътя към мечтаното тяло. На тях е отделен цял един дял от цяла една психологическа наука – когнитивно поведенческата. Тези автоматични мисли са едни такива гадни жуженета в мозъка ни, които ни пречат неимоверно много. Те са ирационални. Много често съдържат обобщения и думички като „никога“, „винаги“. Те са самосбъдващо се проточество, доказват се в реалността.
Когато започнем да ги изследваме всъщност откриваме в тях гласа на някой значим за нас човек. Моите автоматични мисли, свързани с темата за тялото ми звучаха така „Ако ядеш това ще станеш дебела“, „Ако не тренираш всеки ден никога няма да си във форма“, „Не можеш да ядеш сладко и да си слаба“ и т.н. Всеки може да се замисли и да открие своите автоматични мисли. Веднъж уловили ги, ние вече можем да ги подчиним, а не те нас.
Ето и една техника от когнитивно поведенческата терапия, посредством която можем да ги преформулираме. Важно е на ежедневна база да ги „ловим“, за да можем да ги изкореним.
- Записваме автоматичната мисъл веднага щом се появи в главата ни
- Разглеждаме я. В каква ситуация се появява?
- Какво чувство я съпровожда?
- Къде в тялото си усещаме негативното чувство?
- Какво е нашето поведение? Какво правим?
Важно е да направим оценка на истинността на автоматичната мисъл от 1 до 10. Същото правим и с чувството, което изпитваме в момента на появата й.
Допълнителни въпроси, на които можем да търсим отговор са:
- Като кого звучи? Кой ни е казал това, което днес кънти в главите ни?
- Какво е доказателството за това твърдение?
- Каква е другата хипотеза?
Важно е да заменим автоматичната мисъл с алтернативна такава, която да е истинна.
Ако искате да бъдете част от програмата за отслабване, посредством тренировки на мозъка, заповядайте в онлайн тур „Пролетна промяна“. В нея от 4 май 2021г. в продължение на 4 седмици ще правим различни мисловни практики- медитации, визуализации, релаксации и хипноза, с които да препрограмираме съзнанието си и да започнем да отслабваме здравословно и да задържим свалените килограми. Местата са ограничени – 10 желаещи, като всеки един получава бонус индивидуална консултация с мен за уточняване не целите му и начертаване на план за действие.
Информация и записвания тук и на info@happinessfactory.bg, във Фейсбук страницата на „Фабрика за щастие“ или в Инстаграм на happinessfactorybg. Ще получите данните за банковия превод и линк към събитието, където ще се проведе турът.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
снимка Canva
Вижте повече
Как да отслaбваш, тренирайки мозъка си
Винаги съм държала на фигурата си. Никога не съм била дебела, но като всеки човек нося травми от детството си – моите, свързани с ужасяващ страх да не кача килограми.
Тренирам откакто се помня, пазя диети от 10 клас и, да, имала съм периоди, в които съм изглеждала по начина, по който ми се иска, но много скоро след това отново се връщах към онези килограми, които не харесвах как ми стоят.
Като всяка жена мога да бъда много упорита, спазвала съм стриктно какви ли не режими, изключвала съм въглехидратите докато не започне да ми се вие свят, хранила съм се само със салати, месо и фрешове, правила съм какви ли не тъпотии в името на заветните килограми.
Разбира се, не пренебрегвах тренировките, защото няма кой знае какво значение колко точно тежиш ако мускулите ти са отпуснати. Всички грешки, свързани с постигане и задържане на желаната фигура ги бях допускала.
Въртях се в омагьоания кръг на йо-йо ефекта допреди две години, когато започнах да тренирам най-важния мускул-мозъка. Научих го да мисли за мен като за фит мадама, която си хапва всичко и не е денонощно във фитнеса. И се получи! Започнах да слушам тялото си и да му давам това, което то искаше. Ако ми се дояде баничка-хапвах, върнах всички групи храни в менюто си и мечтаните 55 килограма бяха факт. Вече не прекарвах часове наред 6 пъти седмично в залата, чувствах се добре и това беше видимо за всеки. Никога от тогава не съм имала неистов глад за сладко или пък потребността да погълна пица за четирима.
Преди да родя бях чувала, че колкото време трае бременността, толкова е необходимо, за да си възвърнеш предишната форма. Аз качих 12 килограма, и седмица след раждането свалих 7. В момента съм в абсолютно същата форма като преди раждането.
Как стана това ли?
Отново с тренировки за мозъка! Визуализации, медитации и хипнотични практики. Мисля за храната като за приятел, а не враг, виждам тялото си такова каквото ми се иска да бъде, тренирам, за да се чувствам добре.
Като психолог знам, че хората постигат невероятни резултати, променяйки мисленето си. В литертурата са описани случаи на терминално болни хора, които са се излекували благодарение на «тренировки» с мозъка, какво остава за нещо толкова лесно като загубата на килограми.
Ако искаш да разбереш повече за това, заповядай на безплатен уебинар с мен, на който ще споделя още за това как можем да изглеждаме и да се чувстваме прекрасно без издевателства върх тялото и психиката ни. Очаквам те на живо в страницата на “Фабрика за щастие” във Фейсбук на 20 април 2021г. от 19:30ч. Регистрирай се тук.
Снимка:Pixabay
Вижте повече
Що е то хипноза?
„Усещаш, че ти се доспива…“. Това изречение, използвано в сценичната хипноза е виновно за лошата слава на хипнозата.
Във филмови и телевизионни продукции хипнотизмът се обяснява като „магия“. Вероятно сте виждали как зрител доброволец се взира в махало или джобен часовник и след минути се превръща в зомби, което е силно поддатливо на внушения и изпълнява всичко, което хипнотизаторът му каже.
Ако сте виждали това преди, вероятно сте си задавали въпроса какво всъщност представлява хипнозата? И дали тя е полезна техника за себеосъвършенстване или поведенческа промяна.
Истината е, че идеята за сценичната хипноза е относително нова. Учени и медицински професионалисти са изследвали въпроса за хипнозата в продължение на стотици години.
Внушението е използвано с лечебна цел още от 4 век пр. Хр. Доказателства за това откриваме при шумерите, а персийският лекар и философ Авицена документира хипнотичното състояние през 1027г.
Всъщност хипнозата е една от най-старите форми на западната психология.
Днес съществуват огромен брой научни доказателства за лечебния ефект на хипнозата.
Какво всъщност представлява тя?
Най-просто казано, хипнозата е техника, при която човек следва указанията на терапевта, за да достигне едно задълбочено ниво на концентрация и релаксация, наречено хипнотично състояние. Всъщност всеки един от нас ежедневно попада в такова състояние, когато мечтае, шофира по монотонен път или когато се „отнесе“ и загуби представа за време.
В хипноза човек остава в съзнание и има контрол над всичко случващо се. Благодарение на това състояние на приятна отпуснатост имаме пряк достъп до подсъзнанието-онази толкова дълбинна скрита наша същност, отговорна до голяма степен за поведението, мислите и действията ни в ежедневния живот.
По време на хипноза човек е силно податлив на внушения и поради тази причина тази техниката е толкова мощна.
Нашето подсъзнание буквално ни контролира. Около 95% от мислите ни са генерирани от подсъзнанието ни. Това е причината да имаме нежелано поведение. Много от нашите страхове, навици, импулси, съмнения се намират в подсъзнанието. Хипнотерапията търси и преформулира тези мисли.
Много от нас имат лоши навици, страхове, фобии, автоматични подсъзнателни мисли, които ни пречат да живеем в хармония и спокойствие. Пушачите, например, изпитват зависимост, която ги кара да запалват цигара. Но посредством хипноза можем да препограмираме този подсъзнателен стремеж и да „изтрием“ нуждата от никотин. Същото важи и за другите видове зависимости-алкохол, наркотици, хазарт.
Посредством хипноза се постигат изключително добри резултати при депресия, тревожност, хранителни разстройства, заекване, нощни напикавания при деца. Има програми за здравословно отслабване, повишаване на самооценката, забременяване и леко естествено раждане.
Кой може да влезе в хипноза?
Учените от Харвард и Оксфорд са открили дял в мозъка, известен като хипнотичния дял, който се активира само в състояние на транс. Всички ние можем да влезем в хиноза, но това няма как да стане без нашето знание и съгласие. Хората, които са по-податливи на хипноза имат няколко общи черти:
-лесно биват погълнати от ежедневни задачи
-мечтаят често
-емпати (съпреживяващи чуждите чувства и емоции като свои)
-отворени към научаване на нови умения
Какво се случва с мозъка ни по време на хипноза?
Съществуват множество теории за ефективността на хипнозата. Една от тях е, че по време на хипноза се заобикаля съзнателната част от мозъка и се работи директно с подсъзнанието. Скорошни изследвания на мозъка потвърждават тази теория и доказват, че тези части от него, които са отговорни за критичното мислене показват намалена активност по време на хипноза.
Д-р Дейвид Шпигел-председател на департамента по психиатрия и поведенчески науки в Станфорд изучава мозъчната активност при хора в хипноза и установява, че хипнотичният транс намалява тревожността и стреса, помага на съзнанието да контролира по-добре тялото и ни прави много по-малко критични и по-внушаеми.
Доказано е, че по време на хипноза се изграждат нови невронни връзки, тоест буквално научаваме мозъка на нещо ново-да не се страхува, да не пуши, да е здрав и т.н.
Колко сесии са необходими?
Хипнотерапията е кратковременна терапия. В литературата се посочва, че са необходими между 10 и 20 сеанса, за да се постигне максимален ефект и траен резултат. Разбира се, всичко е индивидуално, в зависимост от терапевтичната заявка. Понякога е възможно дори с една сесия да се постигне търсеният ефект, но с оглед на устойчивост се препоръчва пълен курс.
Коя съм аз?
Казвам се Кристиана Стефанова и съм магистър по психология. Завършила съм основния курс по хипноза към Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия (БАХХ), акредитирана от Европейската асоциация по хиноза, предстои ми да се сертифицирам като хипнотерапевт. Имам завършено обучение по американската програма за пренатална и родилна хипноза „Hypnobabies”. Работя с хора, изправени пред различни житейски предизвикателства и им помагам да препрограмират съзнанието си по един нежен и същевременно мощен начин, посредством хипноза и медитации, да се потопят в дебрите на подсъзнанието си и да отворят своята «Фабрика за щастие», откъдето да черпят неограничени ресурси от здраве, удовлетворение и любов.
Запиши своя час за консултация още днес! Очаквам те!
Кристиана Стефанова
Уроците на 2020г.
2020-та беше една запомняща се година за всички ни. Определено не можем да кажем, че тя бе от онези години, които минават неусетно и не оставят нищо след себе си. 2020-та е годината, която ни промени. А промяната винаги е знак за нещо позитивно, нещо, което вече не търпи да остане в старото положение. Няма да определяме 2020-та нито като добра, нито като лоша, защото тя е такава каквато е, в живота картината никога не е само положителна или само отрицателна, нищо не е бяло или черно, а важното е да успяваме да виждаме нюансите.
Ако все пак трябва да дефинираме с една дума 2020-та тя е урок. Урок по приемане, урок по търпение, урок по смирение. А ето, че всички тези определения са знак за израстване.
На първо място 2020-та беше универсален за човечеството урок. Никога до сега не сме били толкова обединени в случващото ни се. Тази година всички ние изживяхме едно и също, без значение от пол, раса, религия, цвят на кожата, без значение от социалното ни, финансово или семейно положение.
Никога до сега човечеството не е било изправяно по едно и също време пред едно и също изпитание. Да, 2020 година бе изпитание, защото ни сблъска с една невидима заплаха, с непознатото, което плаши и всява страх. Отново общочовешки чувства, които всички изпитваме – тревога, уплах, страх от непознатото. И това ни обедини. Тук урокът бе приемане. Приемането носи лекота. Да приемеш това, което не можеш да промениш дава успокоение. Научихме се, че трябва да пуснем контрола и че в живота има неща, които не можем да планираме или ако планираме, дори до най-малкия детайл, то има сили извън нас, които могат да ни попречат. И това е напълно нормално. Защото животът е динамика, непрекъснато променящо се случване, което не подлежи на дресировка като домашен любимец.
2020-та ни даде урок освен в колективния живот, и в индивидуалния. Тя беше урок за всеки един от нас, лично предизвикателство, през което ни се показа колко сме свързани. Много хора стигнаха до осъзнавания, за които преди не отваряха очи. 2020-та ни направи услуга – даде ни неограничено време да се видим и да преценим дали се харесваме, а на тези, които бяха на погрешния път посочи нова посока. Оставайки вкъщи за дълъг период от време много от нас усетиха нуждата от промяна. Много хора стигнаха до осъзнавания, че партньорът им не е това, което му приписват като качества, много връзки се разпаднаха, защото промяната бе неизбежна, отдавна отлагана. Да отвориш очи и да видиш необходимостта от пробуждане е чудесно. Да сложиш край там, където е имало пламък е смелост. Да кажеш „до тук съм“ във връзка, която не носи хармония е облекчение.
Тази година ни даде възможност да се видим по един различен начин – в светлината на обикновеното ежедневие – без грим, без маска, в красотата на деня. За много 2020 година разпали любовта, защото ни даде лукса да се погледнем дълбоко в душите, да се харесаме още повече и да споделим.
В 2020-та се роди новото. Неслучайно светът е устроен така, че във времена на на изпитания колективното несъзнавано ни дава съзидателна сила. Както в други моменти на всеобща заплаха и тази година наблюдаваме бейби бум – децата на новото време идват, за да пишат на чиста страница човешката история. След нас идва промяна, която е чакана, неотложна. Идват едни нови времена в един нов преподреден свят, който тепърва ще градим с наученото от изминалата година – с отговорност, вяра, смирение и приемане. Да посрещнем новото начало с цялата чистота на мислите за един по-добър свят.
2020-та са двете страни на една и съща монета. Много хора изгубиха работата си, а пред тях се откри възможност да намерят истинското си призвание. Много получиха дълго чакана възможност да работят от вкъщи, като това им даде повече време за близките. Много родители получиха изключителен шанс да прекарват повече време с децата си. Всички имахме възможност да оценим връзката с близките си, пред страха да ги изгубим.
2020-та беше подарък, които тепърва ще разопаковаме. И ако обичайно в края на годината правим равносметки, през тази получихме повече време за това. 2020-та е урок, който ни показа правилната посока – навътре към нас самите, към автентичния ни Аз. Много от нас успяха да чуят вътрешния си глас, години наред подтискан и заглушаван. За първи път ни се даде възможност да забавим темпото и да чуем сърцето, да обърнем внимание на най-важното – собственото си същество, което крещеше за внимание. Ето защо 2020-та е урок, от най-ценните.
Пожелавам ви вълшебна преподредена Нова 2021 година!
Кристиана Стефанова
“Фабрика за щастие”
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Що е то защитен механизъм?
Повечето от нас използват психични защитни стратегии, без да ги осмислят, за да избягат от стреса и напрежението.
Въпросът за защитните психологични механизми на личността за пръв път е поставен от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд.
Според него, всеки човек използва характерен за своята личност набор от психологични защитни механизми. Може да се появяват епизодично, като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката, но някои от тях могат да станат част от личността на човека.
Дъщерята на Зигмунд Фройд – Ана Фройд – е един от най-верните му последователи. Тя е родена на 3 декември 1895 година във Виена. Завършва педагогика и специализира психоанализа при баща си. От 1922 г. става член на Виенското психоаналитично общество.
През 1938 емигрира заедно с баща си в Англия, където работи в приют за деца, пострадали от войната. През 1936 г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата”, в която доразвива и дава имена на специфичните механизми.
В нея Ана Фройд прави йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество според относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:
• нарцистични защити (при децата и при някои лица с психични разстройства);
• незрели защити (в детска и юношеската възраст, но се срещат и при зрели възрастни хора);
• невротични защити (при хора в различна възраст, подложени на психичен стрес и при възрастни хора с невротични проблеми);
• зрели защити (в зрялата възраст на психично здрави хора).
Видове защитни психични механизми
ПРОЕКЦИЯ
Проекцията е вид защитен механизъм, при който човек проектира собствените си желания и емоции върху друг. В детството този механизъм се използва особено интензивно. Като пример мога да дам следната ситуация:
Тръгваш за работа, но в бързината обличаш риза, която на ръкава има петно. Знаеш, че колегите ще я забележат, затова още като влизаш в офиса им казваш да не гледат петното, защото знаеш за него.
Ето една проекция на твоята несигурност във външния ти вид и ти проектираш това в отсрещния срещу теб.
Друг пример е, когато чуем някой разпалено да обяснява колко са извратени и луди всички, може да се запитаме дали той не се чувства така, но не желае да го приеме.
ОТРИЧАНЕ
Отричането е защитен механизъм, при който се блокират на външните събития от осъзнаване. Човек отхвърля болезнени факти, понеже не може да ги приеме.
Това не е положително за психиката на човек, защото никой, който е отрекъл реалността не е стигнал далеч.
Пример за този механизъм е, когато загубиш скъп за теб човек и не искаш да приемеш реалността, тогава отхвърляш този факт като случил се.
ИЗТЛАСКВАНЕ
Подтискането или изтласкването е мотивирано забравяне да не можеш да си спомниш заплашваща ситуация или човек.
Пример за този тип защитен механизъм е когато едно дете за късмет не се е удавило, но след време, когато му припомнят случката то не си спомня и има страх от водоеми.
АСКЕТИЗЪМ
Аскетизъм е защитен механизъм, с който се ограничава Азът. Тоест човек губи интерес към даден аспект на живота и го насочва другаде с цел да избегне срещата с реалността.
Пример за това е, ако момиче е отхвърлено от момче, може да се превърне от силно женствена в асексуална.
ИЗОЛАЦИЯ
Изолация е защитен механизъм обясняващ се с откъсване от емоцията от болезнен спомен. Споменът е запазен в съзнанието, но емоцията е изолирана и не може да достигне до съзнанието.
Пример за това е медицинската сестра, която взима кръв. Емоцията е подтисната, а рутинната работа се извършва.
ЗАМЕСТВАНЕ
Заместването е защитен механизъм с прехвърляне на импулса към друг заместител.
Има две форми на действие на тази защита: подмяна на обекта и замяна на търсенето.
Заместването на обект се осъществява в ситуация, когато човек не може да се справи с емоциите и го проектира върху обекти, които не са толкова важни, колкото първоначалните, или които не носят такова безпокойство в случай на въздействие върху действието.
Например, дете, което се ядосва на учител, може да счупи албум или бележник. В този контекст подобен акт ще бъде по-скоро заместващ, отколкото агресивен.
ОБРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Обръщане срещу себе си е механизъм, с който насочваме импулса срещу себе си. Примерно ако детето е ядосано на майка си, но не може да отвърне със същото, то тогава насочва гнева към себе си.
АЛТРУИЗЪМ
Алтруистично себеотдаване е защитен механизъм, с който човек се опитва да задоволи нуждите си чрез някой друг. Това е човек, който живее цял живот за и чрез другите.
Формирането на реакцията е защитен механизъм обясняващ се с дете, което е ядосано на майка си, може да започни да се държи мило. Ана Фройд нарича този механизъм “вяра в противоположното“. Така едно дете, което е малтретирано, може да е силно превързано към малтретиращия го родител.
РАЗВАЛЯНЕ
Развалянето е защитен механизъм свързан с магически жестове или ритуали с цел да се прекъснат неприятни мисли и чувства.
Пример за това е да броиш отзад напред, да проверяваш дали си заключил врата два-три пъти и др.
ИНТРОЕКЦИЯ
Интроекцията е защитен механизъм, с който приемаш като част от себе си чужди особености, защото така решаваш някакви свои емоционални трудности.
Пример за това е, когато малко дете често е оставяно от майка си само, може да се опита да се превърне в „майка“ с цел да се справи със страховете си. Това става под формата на игра, като казва на куклата, с която играе да не се притеснява и страхува.
РЕГРЕС
Регрес е защитен механизъм, с който се връщаш назад към миналото в резултат на стрес.
Според Фройд, ако човек се почувства в напрежение и под заплаха се връща в последния момент от спомена, когато е бил спокоен и щастлив.
Като пример може да се даде дете, което е настанено в болница за лечение, може да започне отново да смучи пръста си или колежанин да си донесе от вкъщи плюшеното мече за новата стая в общежитието, където ще учи следващите четири години.
РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
Рационализация е защитен механизъм, с който се изопачават факти с цел даден импулс да стане по-малко застрашителен. Това включва измисляне на лъжи от всякакъв аспект.
СУБЛИМАЦИЯ
Сублимацията е най-позитивната защита според Фройд. Изразява се в превръщането на негативен импулс в положителен.
Примерно човек, който е агресивен, може да стане ловец или човек със силна развита сексуалност, може да развие писателски способности.
автор: Весела Манолова
„Под юмрука на насилника“
Източник: www.chetilishte.com
Вижте повече
Защо бебето се бави?
Стотици хиляди хора по целия свят си задават този въпрос, когато двете чертички на теста за бременност така и не се появяват.
Квантовите физици вече доказаха, че светът, в който живеем е енергия и всяка една частица от нас вибрира с определена честота, която не се среща в никоя друга материя във Вселената.
Казват, че бебетата избират родителите си.
Вярвам силно в това и ако помислим по темата през перспективата на енергията, която сме, то тогава непременно трябва да си зададем въпроса:”Къде отива нашата енергия?”, “Насочена ли е тя към появата на ново създание в семейството ни?”.
Изключвам случаите, когато бебето се бави поради медицински причини (макар, че тук специалистите по психосоматични заболявания биха имали доста какво да кажат по темата за причината за това състояние) зачеването се случва с лекота. Да, точно така! Без усложнения, без трудности, с лекота.
Не случайно новият живот се поява в мига на върховно изживяване на бъдещите мама и татко. Енергийните им тела се свързват с такава мощ, че дори има терории, че в момента на сливането на клетките им се появава искра…
Мислейки по темата в тази насока е важно да се запитаме: “Ако светът, в който живеем е енергия, каква е моята и какво казва тя на бъдещото ни бебе?”. Дали много често, когато то се бави, “тествайки” ни дали бихме били отдадени родители то не “вижда” как енергията ни е насочена навсякъде другаде, само не и към него?
Дали не наблюдава как все бързаме натоварени в работата, притиснати от срокове, приемайки ежедневния стрес за нещо нормално? Дали не се чуди как ако отдаваме цялта си енергия, за да постигнем поредния връх в кариерата, да спечелим още един клиент, да получим поредното увеличение, работейки до късно вечер, ще имаме време за него?
Дали не се пита как след като сме толкова олисани в деня, че забравяме дори да се храним, няма да забравим и него? Дали не се чуди кога ще остава време за него ако сме постоянно навън, обградени с приятели, на поредното парти, след поредната безсънна нощ? Дали не се притеснява, че ако спим недостатъчно няма да имаме сили за неговия график и нужди?
Дали ако сме с неподходящия партньор, насилвайки се да вървим заедно напред, въпреки непреодолимите различия, само защото биологичният часовник тиктака, това ще му осигури любяща и спокойна семейна среда? Дали ако мама безкрайно много се притеснява да не би бременността да развали фигурата и бюста й безвазвратно, в живота й има място за бебе?
Малкото човече ни наблюдава и прави своето проучване дълго преди да го пожелаем. Какво му казваме с начина на живот, който водим? Как се подготвяме за неговата поява? Способни ли сме да го дарим с безусловна любов и грижа? Каква е причината да го искаме в живота си-задоволяване на собственото ни его с цел продължаване на поколението или за да цъфти любовта ни и след нас?
Бъдещи родители, бебето ще се появи тогава, когато отговорите на въпросите му. А преди това намерете отговорите първо за себе си…
Кристиана Стефанова
“Фабрика за щастие”
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Наръчник за здраво партньорство по време на пандемия
13 март промени ритъма ни на живот в един ден. Получихме цялото време на света да преосмислим ежедневието, приоритетите и идеите си за истински важните неща в живота. Останахме вкъщи с близките си. Свързахме се с емоциите си и това, което е вътре в нас.
Появи се нормалният, чисто човешки страх от неизвестното. Сблъскахме се със себе си и се наложи да отворим широко очи и да видим. Къде сме? С кого сме? А сега какво следва? Видяхме партньора по един нов начин-24 часов. Сега сме заедно постоянно. Не можем да избягаме, можем да се адаптираме и да превърнем негативното в позитивно.
Сега не бързаме. Не се срещаме само сутрин за бързо кафе преди работа, а сме заедно по цял ден. Събуждаме се заедно, храним се заедно, обитаваме едно и също пространство заедно. Споделяме всичко ЗАЕДНО.
Извънредното положение ни направи огромна услуга. Даде ни възможност да се видим.
Понякога е трудно. Понякога всеки проектира страховете си навън, най-често към партньора. И какво по-хубаво от това да споделяме. Та нали идеята на партньорството е именно тази заедност.
Предлагам ви няколко идеи за това как да заздравите връзката си в тези различни за всички ни дни.
-Вижте се!
Погледнете се в очите на човека до вас. Споделете страховете си, кажете как се чувствате! Всички ние се усещаме по сходен начин заради непознатата реалност. Комуникирайте!
-“Ходете” на срещи!
Превърнете сутрешното кафе в ритуал. Извадете новите чаши, които до вчера пазехте за “специални” случаи. Пригответе на парньора любимия му ароматен чай, добавете лъжичка любов… Превърнете кухнята в пространство за взаимно творчество. Кога за последно направихте обяда заедно? Единият ще нареже зеленчуците, другият ще маринова месото, а след това ЗАЕДНО ще се насладите на резултата-вкусна домашна храна. Отворете онази бутилка вино, която купихте за определен повод!
Дами, облечете си онази рокля, която с такъв трепет пазехте за сватбата на най-добрата си приятелка. Сложете си малко грим, ползвайте любимия си парфюм.
Господа, извадете от гардероба онази риза, с която бяхте на първа среща с любимата, в онзи ресторант, който стана “вашето” място.
Или направте “пикник” на пода със сандвичи и лимонада.
-Прегръщайте се!
Давайте си минимум 15 минути дневно, за да се гушнете в любимия човек. Прегъдките повишават нивата на хормона окситоцин, засилват имунитета ни, понижават тревожността и кръвното налягане, дават ни усещането за щастие. А и ни правят по-млади.
-Разпределете “офисите”!
Дори да нямате отделни стаи, в които всеки да се отдели, определете си кътове, в които всеки да успява да работи, чете или говори по телефон необезпокояван.
-“Срещайте” се в почивките на чаша чай!
Колко от нас имаха възможност да се видят за кратко през деня и да споделят как минава деня? Превърнете го във време за вас!
-Флиртувайте!
Това, че сме си вкъщи не означава, че трябва да ходим по цял ден по пижама или пък с онзи опърпан анцуг от 95-та. Бъдете привлекателни! Колко време отделяхте за външния си вид, когато връзката ви беше в зародиш? Правете го и сега. Дами, намажете се с онзи ароматен лосион за тяло след душ…
Господа, вижте колко секси е жена ви току що излязла от банята…
Запалете ароматни свещи. Направете си масаж. Оставете страстта да ви завладее…
-Не спирайте да мечтаете!
Не се отказвайте от целите си! Споделете мечтите си, за които все не оставаше време. Начертайте идеите си за бъдещето.
-Върнете се в хубавите моменти!
Разгледайте снимките от онзи романтична почивка и си спомнете онзи приказен плаж на морето, шума на вълните, песента на птиците.
-Правете си “подаръци”!
Пуснете любимата си музика и поканете на танц любимия. Пейте! Подарявайте усмивки!
-Качествено време заедно!
Изберете си хубав филм, направете си пуканки и се забавлявайте!
Смейте се! Разказвайте си вицове!
Играйте игри – дама, бесеница, асоциации, карти, табла, шах или пък нещо в “мрежа” с приятели. Забавлявайте се заедно!
Вярвам, че всички предизвикателства в живота ни се дават, за да отворим очи и да можем да оценим това, което имаме. След трудностите идва удовлетворението, че сме се справили и че сме станали по-силни, по-осъзнати, по-добри версии на себе си. В живота всичко е преходно – и добро, и лошо. Всичко е въпрос на гледна точка как ще погледнеш света.
И знайте: “И това ще мине”.
Обич и здраве!
Кристиана Стефанова
“Фабрика за щастие”
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Светът се променя, мийте си ръцете
Не гледам телевизия от години. Слушам хубава музика и чета книги.
Тези дни, обаче, чух…тревога, страх, опасения. И се замислих за смисъла.
Преди години, в “журналистическия” ми период получихме покана от министерството на туризма на Тунис да пътуваме до страната, за да направим филм. Датите бяха определени, накъде около средата на март, програмата – готова, списъкът от забележителности, сред които и музея Бардо – ясен…все още, обаче, нямахме самолетни билети. Времето за заминаването наближаваше, но нещо се беше “запънало”.
18 март 2015г.
Отивам на работа, а нюзрумът тревожно гъмжи, така както се случва при нещо страшно…Виждам колеги, които обменят информация за брой загинали според световните агенции, чувам “атентат в Тунис, в музея Бардо”. И благодаря мислено.
След няколко дни получихме писмо от тунизийската администрация с нови дати, но и въпрос дали все още бихме искали да посетим страната, предвид опасността от нови терористични атаки. Не се поколебах. И не защото съм някаква безстрашна жена, а защото бях сигурна, че всичко ще бъде наред.
Защото отказах да се вледеня пред нещо, което е извън моя контрол.
Не позволих на страха от една хипотетична опасност да ме лиши от възможността да се докосна до една различна страна.
Посетихме Тунис и музея Бардо. Там леко ме стегна гърлото, защото витрините все още не бяха сменени, а по тях личаха следите от куршумите, отнели 22 живота, ранили 38…и въпреки това си казах, че не ме е страх!
Защото най-страшното нещо е да позволиш на самия страх да завладее цялото ти същество, да обсеби мислите и живота ти.
Хора, светът се променя! Променяме се и ние! Като любител на астрологията не пропуснах покрай себе си прогнозите за “трудна” година с глобални промени. Сами виждате – безводие, наводнения, пожари, болести, смърт. В историята на човечеството има десетки подобни страшни периоди. Друг е въпросът дали сме готови за предизвикателствата. Не само ние, а светът като цяло. И дали е възможно да предвидим всичко, което може да се случи. И дали трябва да застинем в страха от непознатото утре и да побързаме да го лишим от цветове…
Живейте простичко, леко!
Ценете важните неща и живейте всяка минута, защото тя никога повече няма да ви се случи. Пълнете сърцата си с добрина и любов, не препълвайте домашната аптечка с лекарства. Доверете се на процеса, който се случва, без страх, без истерия…
Светът се променя, мийте си ръцете!
Кристиана Стефанова
“Фабрика за щастие”
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече