Що е то защитен механизъм?
Повечето от нас използват психични защитни стратегии, без да ги осмислят, за да избягат от стреса и напрежението.
Въпросът за защитните психологични механизми на личността за пръв път е поставен от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд.
Според него, всеки човек използва характерен за своята личност набор от психологични защитни механизми. Може да се появяват епизодично, като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката, но някои от тях могат да станат част от личността на човека.
Дъщерята на Зигмунд Фройд – Ана Фройд – е един от най-верните му последователи. Тя е родена на 3 декември 1895 година във Виена. Завършва педагогика и специализира психоанализа при баща си. От 1922 г. става член на Виенското психоаналитично общество.
През 1938 емигрира заедно с баща си в Англия, където работи в приют за деца, пострадали от войната. През 1936 г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата”, в която доразвива и дава имена на специфичните механизми.
В нея Ана Фройд прави йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество според относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:
• нарцистични защити (при децата и при някои лица с психични разстройства);
• незрели защити (в детска и юношеската възраст, но се срещат и при зрели възрастни хора);
• невротични защити (при хора в различна възраст, подложени на психичен стрес и при възрастни хора с невротични проблеми);
• зрели защити (в зрялата възраст на психично здрави хора).
Видове защитни психични механизми
ПРОЕКЦИЯ
Проекцията е вид защитен механизъм, при който човек проектира собствените си желания и емоции върху друг. В детството този механизъм се използва особено интензивно. Като пример мога да дам следната ситуация:
Тръгваш за работа, но в бързината обличаш риза, която на ръкава има петно. Знаеш, че колегите ще я забележат, затова още като влизаш в офиса им казваш да не гледат петното, защото знаеш за него.
Ето една проекция на твоята несигурност във външния ти вид и ти проектираш това в отсрещния срещу теб.
Друг пример е, когато чуем някой разпалено да обяснява колко са извратени и луди всички, може да се запитаме дали той не се чувства така, но не желае да го приеме.
ОТРИЧАНЕ
Отричането е защитен механизъм, при който се блокират на външните събития от осъзнаване. Човек отхвърля болезнени факти, понеже не може да ги приеме.
Това не е положително за психиката на човек, защото никой, който е отрекъл реалността не е стигнал далеч.
Пример за този механизъм е, когато загубиш скъп за теб човек и не искаш да приемеш реалността, тогава отхвърляш този факт като случил се.
ИЗТЛАСКВАНЕ
Подтискането или изтласкването е мотивирано забравяне да не можеш да си спомниш заплашваща ситуация или човек.
Пример за този тип защитен механизъм е когато едно дете за късмет не се е удавило, но след време, когато му припомнят случката то не си спомня и има страх от водоеми.
АСКЕТИЗЪМ
Аскетизъм е защитен механизъм, с който се ограничава Азът. Тоест човек губи интерес към даден аспект на живота и го насочва другаде с цел да избегне срещата с реалността.
Пример за това е, ако момиче е отхвърлено от момче, може да се превърне от силно женствена в асексуална.
ИЗОЛАЦИЯ
Изолация е защитен механизъм обясняващ се с откъсване от емоцията от болезнен спомен. Споменът е запазен в съзнанието, но емоцията е изолирана и не може да достигне до съзнанието.
Пример за това е медицинската сестра, която взима кръв. Емоцията е подтисната, а рутинната работа се извършва.
ЗАМЕСТВАНЕ
Заместването е защитен механизъм с прехвърляне на импулса към друг заместител.
Има две форми на действие на тази защита: подмяна на обекта и замяна на търсенето.
Заместването на обект се осъществява в ситуация, когато човек не може да се справи с емоциите и го проектира върху обекти, които не са толкова важни, колкото първоначалните, или които не носят такова безпокойство в случай на въздействие върху действието.
Например, дете, което се ядосва на учител, може да счупи албум или бележник. В този контекст подобен акт ще бъде по-скоро заместващ, отколкото агресивен.
ОБРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Обръщане срещу себе си е механизъм, с който насочваме импулса срещу себе си. Примерно ако детето е ядосано на майка си, но не може да отвърне със същото, то тогава насочва гнева към себе си.
АЛТРУИЗЪМ
Алтруистично себеотдаване е защитен механизъм, с който човек се опитва да задоволи нуждите си чрез някой друг. Това е човек, който живее цял живот за и чрез другите.
Формирането на реакцията е защитен механизъм обясняващ се с дете, което е ядосано на майка си, може да започни да се държи мило. Ана Фройд нарича този механизъм “вяра в противоположното“. Така едно дете, което е малтретирано, може да е силно превързано към малтретиращия го родител.
РАЗВАЛЯНЕ
Развалянето е защитен механизъм свързан с магически жестове или ритуали с цел да се прекъснат неприятни мисли и чувства.
Пример за това е да броиш отзад напред, да проверяваш дали си заключил врата два-три пъти и др.
ИНТРОЕКЦИЯ
Интроекцията е защитен механизъм, с който приемаш като част от себе си чужди особености, защото така решаваш някакви свои емоционални трудности.
Пример за това е, когато малко дете често е оставяно от майка си само, може да се опита да се превърне в „майка“ с цел да се справи със страховете си. Това става под формата на игра, като казва на куклата, с която играе да не се притеснява и страхува.
РЕГРЕС
Регрес е защитен механизъм, с който се връщаш назад към миналото в резултат на стрес.
Според Фройд, ако човек се почувства в напрежение и под заплаха се връща в последния момент от спомена, когато е бил спокоен и щастлив.
Като пример може да се даде дете, което е настанено в болница за лечение, може да започне отново да смучи пръста си или колежанин да си донесе от вкъщи плюшеното мече за новата стая в общежитието, където ще учи следващите четири години.
РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
Рационализация е защитен механизъм, с който се изопачават факти с цел даден импулс да стане по-малко застрашителен. Това включва измисляне на лъжи от всякакъв аспект.
СУБЛИМАЦИЯ
Сублимацията е най-позитивната защита според Фройд. Изразява се в превръщането на негативен импулс в положителен.
Примерно човек, който е агресивен, може да стане ловец или човек със силна развита сексуалност, може да развие писателски способности.
автор: Весела Манолова
„Под юмрука на насилника“
Източник: www.chetilishte.com
Вижте повече
Защо бебето се бави?
Стотици хиляди хора по целия свят си задават този въпрос, когато двете чертички на теста за бременност така и не се появяват.
Квантовите физици вече доказаха, че светът, в който живеем е енергия и всяка една частица от нас вибрира с определена честота, която не се среща в никоя друга материя във Вселената.
Казват, че бебетата избират родителите си.
Вярвам силно в това и ако помислим по темата през перспективата на енергията, която сме, то тогава непременно трябва да си зададем въпроса:”Къде отива нашата енергия?”, “Насочена ли е тя към появата на ново създание в семейството ни?”.
Изключвам случаите, когато бебето се бави поради медицински причини (макар, че тук специалистите по психосоматични заболявания биха имали доста какво да кажат по темата за причината за това състояние) зачеването се случва с лекота. Да, точно така! Без усложнения, без трудности, с лекота.
Не случайно новият живот се поява в мига на върховно изживяване на бъдещите мама и татко. Енергийните им тела се свързват с такава мощ, че дори има терории, че в момента на сливането на клетките им се появава искра…
Мислейки по темата в тази насока е важно да се запитаме: “Ако светът, в който живеем е енергия, каква е моята и какво казва тя на бъдещото ни бебе?”. Дали много често, когато то се бави, “тествайки” ни дали бихме били отдадени родители то не “вижда” как енергията ни е насочена навсякъде другаде, само не и към него?
Дали не наблюдава как все бързаме натоварени в работата, притиснати от срокове, приемайки ежедневния стрес за нещо нормално? Дали не се чуди как ако отдаваме цялта си енергия, за да постигнем поредния връх в кариерата, да спечелим още един клиент, да получим поредното увеличение, работейки до късно вечер, ще имаме време за него?
Дали не се пита как след като сме толкова олисани в деня, че забравяме дори да се храним, няма да забравим и него? Дали не се чуди кога ще остава време за него ако сме постоянно навън, обградени с приятели, на поредното парти, след поредната безсънна нощ? Дали не се притеснява, че ако спим недостатъчно няма да имаме сили за неговия график и нужди?
Дали ако сме с неподходящия партньор, насилвайки се да вървим заедно напред, въпреки непреодолимите различия, само защото биологичният часовник тиктака, това ще му осигури любяща и спокойна семейна среда? Дали ако мама безкрайно много се притеснява да не би бременността да развали фигурата и бюста й безвазвратно, в живота й има място за бебе?
Малкото човече ни наблюдава и прави своето проучване дълго преди да го пожелаем. Какво му казваме с начина на живот, който водим? Как се подготвяме за неговата поява? Способни ли сме да го дарим с безусловна любов и грижа? Каква е причината да го искаме в живота си-задоволяване на собственото ни его с цел продължаване на поколението или за да цъфти любовта ни и след нас?
Бъдещи родители, бебето ще се появи тогава, когато отговорите на въпросите му. А преди това намерете отговорите първо за себе си…
Кристиана Стефанова
„Фабрика за щастие“
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Наръчник за здраво партньорство по време на пандемия
13 март промени ритъма ни на живот в един ден. Получихме цялото време на света да преосмислим ежедневието, приоритетите и идеите си за истински важните неща в живота. Останахме вкъщи с близките си. Свързахме се с емоциите си и това, което е вътре в нас.
Появи се нормалният, чисто човешки страх от неизвестното. Сблъскахме се със себе си и се наложи да отворим широко очи и да видим. Къде сме? С кого сме? А сега какво следва? Видяхме партньора по един нов начин-24 часов. Сега сме заедно постоянно. Не можем да избягаме, можем да се адаптираме и да превърнем негативното в позитивно.
Сега не бързаме. Не се срещаме само сутрин за бързо кафе преди работа, а сме заедно по цял ден. Събуждаме се заедно, храним се заедно, обитаваме едно и също пространство заедно. Споделяме всичко ЗАЕДНО.
Извънредното положение ни направи огромна услуга. Даде ни възможност да се видим.
Понякога е трудно. Понякога всеки проектира страховете си навън, най-често към партньора. И какво по-хубаво от това да споделяме. Та нали идеята на партньорството е именно тази заедност.
Предлагам ви няколко идеи за това как да заздравите връзката си в тези различни за всички ни дни.
-Вижте се!
Погледнете се в очите на човека до вас. Споделете страховете си, кажете как се чувствате! Всички ние се усещаме по сходен начин заради непознатата реалност. Комуникирайте!
-“Ходете” на срещи!
Превърнете сутрешното кафе в ритуал. Извадете новите чаши, които до вчера пазехте за “специални” случаи. Пригответе на парньора любимия му ароматен чай, добавете лъжичка любов… Превърнете кухнята в пространство за взаимно творчество. Кога за последно направихте обяда заедно? Единият ще нареже зеленчуците, другият ще маринова месото, а след това ЗАЕДНО ще се насладите на резултата-вкусна домашна храна. Отворете онази бутилка вино, която купихте за определен повод!
Дами, облечете си онази рокля, която с такъв трепет пазехте за сватбата на най-добрата си приятелка. Сложете си малко грим, ползвайте любимия си парфюм.
Господа, извадете от гардероба онази риза, с която бяхте на първа среща с любимата, в онзи ресторант, който стана “вашето” място.
Или направте “пикник” на пода със сандвичи и лимонада.
-Прегръщайте се!
Давайте си минимум 15 минути дневно, за да се гушнете в любимия човек. Прегъдките повишават нивата на хормона окситоцин, засилват имунитета ни, понижават тревожността и кръвното налягане, дават ни усещането за щастие. А и ни правят по-млади.
-Разпределете “офисите”!
Дори да нямате отделни стаи, в които всеки да се отдели, определете си кътове, в които всеки да успява да работи, чете или говори по телефон необезпокояван.
-“Срещайте” се в почивките на чаша чай!
Колко от нас имаха възможност да се видят за кратко през деня и да споделят как минава деня? Превърнете го във време за вас!
-Флиртувайте!
Това, че сме си вкъщи не означава, че трябва да ходим по цял ден по пижама или пък с онзи опърпан анцуг от 95-та. Бъдете привлекателни! Колко време отделяхте за външния си вид, когато връзката ви беше в зародиш? Правете го и сега. Дами, намажете се с онзи ароматен лосион за тяло след душ…
Господа, вижте колко секси е жена ви току що излязла от банята…
Запалете ароматни свещи. Направете си масаж. Оставете страстта да ви завладее…
-Не спирайте да мечтаете!
Не се отказвайте от целите си! Споделете мечтите си, за които все не оставаше време. Начертайте идеите си за бъдещето.
-Върнете се в хубавите моменти!
Разгледайте снимките от онзи романтична почивка и си спомнете онзи приказен плаж на морето, шума на вълните, песента на птиците.
-Правете си “подаръци”!
Пуснете любимата си музика и поканете на танц любимия. Пейте! Подарявайте усмивки!
-Качествено време заедно!
Изберете си хубав филм, направете си пуканки и се забавлявайте!
Смейте се! Разказвайте си вицове!
Играйте игри – дама, бесеница, асоциации, карти, табла, шах или пък нещо в “мрежа” с приятели. Забавлявайте се заедно!
Вярвам, че всички предизвикателства в живота ни се дават, за да отворим очи и да можем да оценим това, което имаме. След трудностите идва удовлетворението, че сме се справили и че сме станали по-силни, по-осъзнати, по-добри версии на себе си. В живота всичко е преходно – и добро, и лошо. Всичко е въпрос на гледна точка как ще погледнеш света.
И знайте: “И това ще мине”.
Обич и здраве!
Кристиана Стефанова
„Фабрика за щастие“
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Светът се променя, мийте си ръцете
Не гледам телевизия от години. Слушам хубава музика и чета книги.
Тези дни, обаче, чух…тревога, страх, опасения. И се замислих за смисъла.
Преди години, в “журналистическия” ми период получихме покана от министерството на туризма на Тунис да пътуваме до страната, за да направим филм. Датите бяха определени, накъде около средата на март, програмата – готова, списъкът от забележителности, сред които и музея Бардо – ясен…все още, обаче, нямахме самолетни билети. Времето за заминаването наближаваше, но нещо се беше “запънало”.
18 март 2015г.
Отивам на работа, а нюзрумът тревожно гъмжи, така както се случва при нещо страшно…Виждам колеги, които обменят информация за брой загинали според световните агенции, чувам “атентат в Тунис, в музея Бардо”. И благодаря мислено.
След няколко дни получихме писмо от тунизийската администрация с нови дати, но и въпрос дали все още бихме искали да посетим страната, предвид опасността от нови терористични атаки. Не се поколебах. И не защото съм някаква безстрашна жена, а защото бях сигурна, че всичко ще бъде наред.
Защото отказах да се вледеня пред нещо, което е извън моя контрол.
Не позволих на страха от една хипотетична опасност да ме лиши от възможността да се докосна до една различна страна.
Посетихме Тунис и музея Бардо. Там леко ме стегна гърлото, защото витрините все още не бяха сменени, а по тях личаха следите от куршумите, отнели 22 живота, ранили 38…и въпреки това си казах, че не ме е страх!
Защото най-страшното нещо е да позволиш на самия страх да завладее цялото ти същество, да обсеби мислите и живота ти.
Хора, светът се променя! Променяме се и ние! Като любител на астрологията не пропуснах покрай себе си прогнозите за “трудна” година с глобални промени. Сами виждате – безводие, наводнения, пожари, болести, смърт. В историята на човечеството има десетки подобни страшни периоди. Друг е въпросът дали сме готови за предизвикателствата. Не само ние, а светът като цяло. И дали е възможно да предвидим всичко, което може да се случи. И дали трябва да застинем в страха от непознатото утре и да побързаме да го лишим от цветове…
Живейте простичко, леко!
Ценете важните неща и живейте всяка минута, защото тя никога повече няма да ви се случи. Пълнете сърцата си с добрина и любов, не препълвайте домашната аптечка с лекарства. Доверете се на процеса, който се случва, без страх, без истерия…
Светът се променя, мийте си ръцете!
Кристиана Стефанова
„Фабрика за щастие“
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
„Перфектните“ родители и нещастните деца
Много родители погрешно възприемат висшето образование и перфекционизма на децата си, като предпоставки за щастие. Отглеждането на дете не означава просто да го изучите в най-доброто училище. То може отлично да говори 3 чужди езика, но да изглежда като кукла, която сякаш е излязла от витрина на магазин.
Нещо, което много изследвания посочват, е, че родителите, които имат високи очаквания към децата, накрая провокират сериозни проблеми в живота.
Напълно вероятно е този тип деца да навлязат в зряла възраст, смятайки, че не са достатъчно добри и че няма да са способни въобще някога да отговорят на очакванията на родителите.
Тези идеи могат да бъде резюмирани така: когато се опитвате да отгледате перфектни деца, получавате депресирани деца. Уважавайте тяхната индивидуалност, оставете собствения вътрешен глас да говори и се тревожете само за щастието им.
По този начин се подхранват сърцата– така, че да могат да растат, мислейки свободно, като хора с пълноценен живот.
Синдромът на амбициозните родители не е гаранция за щастие
Съществува любопитна история, която идеално илюстрира тази идея. В Рим има гробница, датираща от 94 г. преди Христа. Тя винаги привлича вниманието на туристите. Знаете ли защо? Защото надписът на камъка на входа ѝ гласи: „Тук лежи Куинтус Сулпициус Махимус, римски младеж, който живя само 11 години, 5 месеца, 12 дни. Той умря дни, след като участва в поетично състезание за възрастни“.
Тогава всички знаели, че малкият Куинтус притежава специален талант. Днес той би бил вероятно определен, като дете-чудо. Притежавал толкова много дарби, че неговите родителите решили да го занимават с всичко – поезия, литература и състезания за възрастни в Рим.
Написано е, че детето умира след припадък от изтощение, тъй като работело твърде много и е било неспособно да отговори на очакванията на родителите. Тази история е класически пример за „синдрома на амбициозните родители“.
Амбицията да имате перфектните деца, не винаги им носи щастие
Много родители мечтаят да имат красиви, талантливи деца, предопределени да бъдат успешни професионалисти в бъдеще.
Грешката тук, без съмнение, е: че мислим за децата в „бъдеще време“. Забравяме това, което е най-важно за тях тук и сега: радостта от настоящия момент.
Като родители желаем най-доброто за децата, но се изисква да поддържаме баланс. Те трябва да имат възможност да се насладят на детството.
Важно е да „образоваме“ техните сърца
Разбира се е необходимо е да ги консултираме и направляваме. Не трябва обаче да посочваме един път, по който да тръгне живота им, само защото той отговаря на нашите очаквания.
„Омекотяването“ на перфекционизма може да е път към щастие
Избягването на вредния перфекционизъм е сред най-важните неща. Той нарушава правата на децата и ги кара да страдат, вместо да им носи щастие. За да избегнете това, имайте предвид няколко важни принципа:
- Родителите трябва да бъдат внимателни как се държат и какво говорят
Понякога някои от тях, привидно не изискват от своите деца нищо. Те гледат на нещата така, сякаш децата сами си поставят очаквания, водещи ги към трагичен резултат.
Това е така, тъй като у дома малчуганитеобръщат внимание на поведението и езика на родителите. Ако ние сме прекалено критични към околната среда и си поставяме строги стандарти, децата наблюдават това поведение и ще му подражават.
Чувайки неща, като: „Направих грешка в работата, искам да умра. Това е катастрофа“, това може сериозно да им се отрази.
- Бъдете внимателни по отношение на очакванията и защитавайте децата
Ще дадем пример: синът е наистина горд от себе си за получена висока оценка по математика. Вместо да споделите щастието му, казвате, че очаквате от него още по-добри резултати в бъдеще.
Това не е правилно: помогнете на децата да оценяват постиженията, да оценяват резултатите от упорития труд.Не карайте да се чувстват унизени, ако не са постигнали всичко, което са искали да направят.
- Надявайте се на най-доброто, но приемете, че всеки прави грешки
Грешката или провалът не са краят на света. Те просто представляват начин да извлечем поуки и да се научим да преодоляваме неуспехите. Позволете на децата изпъкнат, в която искат сфера, но също така им позволете сами да правят грешки.
Насърчавайте толерантността, разбирането, увереността и здравословното усещане за самооценка. Ако сте спечелили доверието на детето, то ще споделя своите съмнения и грешки. Това е специална привилегия, на която не се радват мнозина.
Живеем в епоха на социална криза и е необходимо децата да бъдат добре подготвени за утрешния ден, за да имат достъп до повече възможности и да създадат по-добър свят.
Това не означава, че трябва пренебрегнем възпитаването в емоционална интелигентост. По този начин децата израсват, като щастливи зрели хора, напълно способни да покажат най-доброто от себе си.
Научаването на децата на щастие, а не на перфекционизъм, представлява жизненоважен проект за всички – майки, бащи, учители и дори социални институции.
Ако искате да разберете повече за ролята на мама, функциите на тати и личността на детето в семейството, заповядайте на 11.02.2020г. от 19ч. на събитието «Фабрика за щастие – ролите в семейството» с психотерапевта Димитрина Митрева. Повече информация тук. Записване на info@happinessfactory.bg
Текст: zdraveikrasota.bg
Вижте повече
10 факта за стреса, които може би не знаете
Според Световната здравна организация:
- Стресът на работното място засяга 80% от организациите
- Стресът на работното място е една от основните причини за депресия и тревожност
- Общите психически проблеми като депресия и тревожност водят до влошаване или загуба на трудоспособността
- Депресията и тревожността имат финансово изражение – загубите за глобалната икономика възлизат на 1 трилион долара на година заради загубена трудоспособност
- Информационната агенция на Европейския съюз за здравословни и безопасни условия на труд (EU-OSHA) изчислява загубите от психически заболявания в Европа на 240 милиарда евро на година. 136 от тях са заради намалена трудоспособност и отсъствие от работното място, а 104 – директните разходи за медицинско обслужване.
- Болестите, свързани със стреса водят до 9 загубени работни дни годишно (Mental Health Foundation, 2007).
- 42% от ранно пенсиониралите се хора обясняват решението с психологически проблеми, свързани с работата
- По-малко от 30% от работодателите в ЕС предприемат процедури за управление на стреса
- Обучения и курсове за управление на стреса могат да предотвратят симптомите на бърнаут
Има множество ефективни действия, които организациите могат да предприемат с цел превенция на психичното здраве на работното място.
За всеки 1$, похарчен за терапия, възвъщаемостта е 4$ под формата на подобрено здравно състояние и продуктивност.
В световен мащаб 264 милиона души страдат от депресия-една от водещите причини за нетрудоспособност. Негативната работна среда може да доведе до физически и психически проблеми, злоупотреба с психоактивни вещества, алкохол и загуба на трудоспособност. Работодатели, които подкрепят хората с психологически и психически проблеми и обръщат внимание на менталното здраве, е много вероятно да увеличат продуктивността на служителите си и от там на печалбата.
Обученията, свързани с психичното здраве на работното място, подобряват постиженията на компанията.
Според проучване, цитирано от Medical News Today, мениджъри, които са преминали обучения, свързани с психичното здраве на работното място, са подобрили познанията си в сферата на менталните проблеми на служителите, които ръководят.
В Швеция, мениджърите са отговорни не само за работните постижения на своите служители, но и за здравето и безопасността им.
Проучване, публикувано в Журнала за професионална медицина и медицина на околната среда, показва, че 4737 мениджъри в Швеция са подобрили ръководните си функции на работното място и благосъстоянието на служителите си. Участниците били подбрани посредством граждански проект и изследвани в Лабораторията за проучвания на общественото мнение, в университета в Гьотенбург, центъра Хеликс, както и в университета Линкопинг. Броят на първоначално изследваните лица бил 2921 души. В анкетата респондентите отговорили на редица въпроси относно мениджърската си роля и превантивните действия, които те са предприели, взимайки предвид психическото здраве на служителите си.
Резултатите показват, че в последните две години половината от мениджърите са преразгледали длъжностните характеристики на служителите си с цел да предотвратят техни психологически проблеми. В допълнение, 57% от ръководителите са инициирали разговори за безпокойството и депресията на работното място със своите подчинени.
Според проучването инициативите, свързани с повишаване нивото на информираност по въпросите за психичното здраве, имат редица положителни последици. Д-р Моника Бертлисън-преподавател по общественото здравни науки към университета в Гьотенбург, обяснява резултатите. Според нея възможността на мениджърите да реагират и да проведат превантивни разговори за тревожност и депресия със своите служители е 84% ако те са посещавали лекции за контрол на стреса и психичното здраве, в сравнение с организации, които не осигуряват подобни обучения.
Важността на превантивните мерки
През 2016г. всеки един от пет граждани на САЩ страда от психично заболяване според Центъра за контрол и превенция на болестите. Често психичните проблеми се случват без наличието на физически симптом. Те остават скрити заради срам, неудобство и страх от заклеймяване. Тъй като стресът е основният ключов фактор за развитието на психично неразположение, обученията по контрол на стреса имат значителни ползи, според центъра. Подобни програми не само намаляват разходите за медицинско обслужване, но повишават продуктивността и имат позитивно въздействие върху живота на служителите.
Ние от „Фабрика за щастие“ организираме събития за подобряване на психологическото и психично състояние на Вашите служители. Теми, свързани със стрес мениджмънт, превенция на бърнаут, емоционална интелигентност на работното място, депресия и тревожност, хоризонтална и вертикална ефективна комуникация, баланс личен живот-кариера и много други.
Повече информация и запитвания на info@happinessfactory.bg
Кристиана Стефанова
създател «Фабрика за щастие»
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Източници:
https://www.medicalnewstoday.com/
https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/mental_health/docs/compass_2017workplace_en.pdf
Вижте повече
Тайното знание за щастието
Темата за щастието вълнува човечеството от хилядолетия. Философи, мислители, психолози и обикновени хора са посветили живота си в търсене на „рецепта“ за постигането му.
Макар официална дефиниция на понятието да липсва и до ден днешен, това, което със сигурност знаем е, че щастието е субективно преживяване. Имаш го, ако не се замисляш дали то присъства в живота ти. За всеки един от нас то носи различен смисъл и съдържание.
Има народи, за които щастието е свързано с материалното благополучие, но от друга страна, едни от най-бедните държави в света оглавяват класацията за най-щастливи нации. В Бутан, например Брутното национанлно щастие е показател, чрез който се измерва напредъкът на нацията – не чрез нейния платежен баланс, а чрез щастието или нещастието на народа й.
В Ротердам, Холандия, пък съществува Световна база данни за щастието, в която с едно кликване на мишката можете да получите достъп до тайните на щастието. Тайни, базирани не на ефимерни откривения в някаква дива пустиня, а на съвременната наука; тайни, изписани не върху пергамент, а върху твърди дискове; написани не на арамейски, а на езика на сървремието ни – бинарния код. Ето и някои от изводите:
Екстравертите са по-щастливи от интовертите; оптимистите са по-щастливи от песимистите; женените са по-щастливи от самотните, макар че хората с деца не са по-щастливи от бездетните двойки; хората, посещаващи религиозни служби са по-щастливи от тези, които не посещасват такива; хората с диплома от колеж са по-щастливи от тези, които нямат такава, макар че хората с по-високи научни степени са по-малко щастливи от тези с бакалаварска степен; хората с активен полов живот са по-щастливи от тези, които са без такъв; мъжете и жените са еднакво щастливи, макар жените да имат по-богат емоционален живот…
Вярвам, че научните данни и открития няма да ни направят повече или по-малко щастливи, но със сигурност задълбочаването на познанията ни по дадена тема разширява кръгозора ни и дава отговори.
Ако темата за щастието е интересна за вас, заповядайте във „Фабрика за щастие“ утре вечер, 28 януари, от 19ч. Клиничният психолог Маги Ангелова ще ни предложи един по-различен поглед към темата, ще ни поведе по пътя към себепознанието и личното щастие. Ще работим с медитативна релаксация и ще си вземем още от темата за домашна работа.
Последен шанс да запазите своето място на цена от 40лв. Запишете се на страницата на „Фабрика за щастие“ във Фейсбук https://www.facebook.com/happinessfactorybg/ или на info@happinessfactory.bg, за да получите и данните за банковото плащане.
Кристиана Стефанова
„Фабрика за щастие“
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Какво е щастието?
Философи, теолози, психолози и дори икономисти полагат усилия да дефинират щастието. От 1990г. съществува отделен дял от психологията, наречен позитивна психология, посветен на темата.
Щастието е не само положително настроение, то е състояние на благоразположение, което придава на живота смисъл и дълбочина.
Да се чувстваш щастлив има и своите биологични последици. Щастието спомага за доброто ви физическо състояние, а позитивните чувства и емоции подобряват работата на сърдечно-съдовата система, имунната система, имат положително влияние върху кървното налягане и куп други благоприятни за здравето ефекти. Щастието има отношение към продължителността и качеството на живота.
Да бъдем щастливи! Но как?
Постигането на щастие е глобален стремеж. Учените установяват, че във всяко едно кътче на планетата ни, щастието е предпочитано пред други лични постижения като финансово благополучие и материални придобивки.
Изследователи на щастието установяват, че то често включва значителен период на дискомфорт. Явно това е необходимо, за да познаваме и двата полюса. Генетична предопределеност, житейски обстоятелства, постижения, семейно положение, социални взаимоотношения – всичко това оказва влияние на това колко сме щастливи. Научни проучвания доказват, че щастието е под наш контрол.
Да си доставяме малки удоволствия, да поемаме предизивикателства, да си поставяме цели, да откриваме смисъл и начин в това да правим другите щастливи. И тук е разковничето – преследването на щастието е ключът към него.
От колко пари имаме нужда, за да сме щастливи?
Дори най-утопичната съвременна теория не отрича, че щастието зависи от парите. Но само до определена степен – да задоволи базовите ни потребности от подслон, дрехи и храна. С пари можем да си купим щастие, но за целта не ни е необходим един милион. В различните точки по света финансовото щастие има различни стойности.
Отличителните знаци на щастливите хора
Щастливият човек не е този, който е презадоволен от материални придобивки и живее луксозен живот. Щастливецът се радва на малките удоволствия – да се разходи сред природата, да седне под сянката на дърво, да се наслади на чаша ароматен чай. Ето какви са характеристиките на щастливия човек:
- Няма нереалистично високи очаквания
- Не таи злоба и обида
- Отворен е към новото
- Смирен и търпелив
- Не се фиксира в неприятностите
- Не се тревожи за вчера и утре
- Живее тук и сега
- Грижи се за себе си
- Усмихва се и се смее от сърце
- Движи се по течението, не се съпротивлява на случващото се
- Не играе игри
- Състрадателен е
- Дава и получава с лекота
- Не е насилник или жертва
- Винаги е благодарен
- Изгражда здравословни взаимоотношения
- Има цел
- Радва се на чуждото щастие
- Получава и дава подкрепа
Ако темата за щастието е интересна за теб, заповядай на събитието ни „Фабрика за щастлив живот“ с Маги Ангелова на 28.01.2020г. от 19ч. на бул. Арсеналски 5, ет. 3 (PhotoPavilion Studio). Местата са ограничени, запази своето на info@happinessfactory.bg или на страницата на „Фабрика за щастие“ във Фейсбук.
Ако мислиш, че статията е полезна, сподели я, за да достигне до повече хора.
Източник: psychologytoday.com
Вижте повече
Как да напиша писмо до Дядо Коледа?
Предстоят едни от най-топлите, канелено-мандаринени, семейно-споделени дни от годината, дни, в които имаме време да спрем за миг и да помислим върху живота, целите и мечтите си…
Колко често, забързани в живота на сериозни възрастни забравяме за детето в себе си?
Колко често не ни остава време за нас самите, време да се свържем с вътрешните си пориви и мечти?
Колко често сме недоволни, че нещата, за които бленуваме не се случват по начина, по който мечтаем?
Последното за 2019г. събитие в рамките на „Фабрика за щастие“ беше посветено на мечтите. Психотерпаевтът Димитрина Митрева предложи интересен начин за целеполагане за Новата година – да напишем писмо на Дядо Коледа. Формулирането на мечтите ни посредством писане е мощно средство за случвания. Ако сте готови да се свържете с детето в себе си, да се върнете години назад, когато сте били малки и сте чакали с нетърпение и вяра подаръците на Добрия Старец, напишете му писмо.
Ето седем стъпки, с помощта на които да формулирате желанията си за 2020г.
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
7 стъпки
- Напиши своята равносметка за всички хубави неща, които ти се случиха през изминаващата година; опиши всичко, дори най-дребното, което постигна и с което можеш да се похвалиш.
- Мозъчно СПА-спомни си моментите, в които си се чувствал истински щастлив, работи на висока честота
- Комплименти на Дядо Коледа
- Какво искаш-желания и цели за Новата година
- Защо мислиш, че заслужаваш това?
- Какво си готов да оставиш/дадеш/направиш, за да „изтъргуваш“ желанието си с Дядо Коледа?
- Ако това, за което копнееш се случи по какъв начин ще го отпразнуваш?
Творете, мечтайте смело и сбъдвайте! Вълшебни празници!
Кристиана Стефанова
„Фабрика за щастие“
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Вижте повече
Аз да не съм луда?
Или как стигмата за психологическата помощ ни отдалечава от пълноценния живот
В житейския си път на всеки от нас се изправя пред предизвикателства. И тук няма значение дали ще ги наречем проблеми, уроци, трудности, катаклизми. Когато удариш дъното най-малкото имаш нужда от дефиниция на случилото се. По-вероятен е някой от следните сценарии:
искаш да ревеш докто очите ти не започнат да болят поне толкова колкото раздиращата ти се душа; искаш да умреш възможно най-бързо, за да не трябва да усещаш цялата тази болка отвътре; може да искаш да крещиш, блъскаш и отмъщаваш на съдбата (или поне на възглавницата вкъщи) заради несправедливостта, която понасяш; или пък да заспиш зимен сън и събуждайки да установиш, че някой вълшебник е променил хода на събитията сякаш нищо не се е случило; да не виждаш и чуваш никого, особено онази приятелка, която ти казва “спокойно, ще ти мине”, защото точно в момента не вярваш на никого, че някога нещо ще бъде наред; да изядеш всичкия шоколад на света без значение последиците върху тялото и съвестта ти, защото така или иначе се чувстваш като отломка.
Преди три години изживях цялата тази палитра от усещания. Преди четири моя позната също мина през това след драматичен развод. Миналата година моя близка загуби скъп човек. Съседката бе уволнена от работа. Братовчедка й се разболя тежко…
Всяка една от нас, даже бих казала всеки един от нас, защото болката, мъката, разочарованието, отчянието и предизвикателствата не познават пол, е преживял някоя от хипотезите по-горе.
Всеки един от нас преживява някаква своя мъка и днес. Но каквото и да се случва в душата, сакън да не потърсим помощ навън. Когато ни боли главата или стомаха-отиваме на лекар. Когато ни боли душата, обаче, мълчим. И гледаме да замитаме под килима това, което трябва да излезе навън…
Когато аз преминавах през моя труден период освен палитрата от чувства, които си позволявах да изпитам (казвам позволявах, защото никога не съм владеела емоционалната интелигентност до такава степен, че да задържам болката вътре в себе си), изчетох куп литература по темата, изгледах десетки клипчета за самопомощ онлайн, споделях с приятелки случващото се, вярвах, че всички, в това число и аз, притежаваме огромен ресурс за справяне, независимо колко тежко изглежда картината пред нас.
Но пак не се справях. Някъде бърках. Някъде се губех. Не, защото не бях достатъчно мотивирана да изплувам от дъното, а защото ми липсваше началната скорост на първата категорична крачка напред. Дадох си сметка, че всичко това не работи, защото все още бях под влияние на емоцията. А когато тя владее съществото ти и погледът е замъглен, не успяваш да сглобиш парченцата от счупеното си аз и да изградиш пъзела на здравото себе си.
Тогава си признах, че имам нужда от помощ. Не, защото приятелките и близките ми не бяха достатъчно добри слушатели, а, защото си дадох сметка, че те не са безпристрастни. Защото на кой емоционално свързан с теб, гледащ те съсипан, ридаещ, изгубен, няма да му трепне душичката и няма да те съжали?! Точно това е! Околните страдат с теб и те съжаляват. Но те няма как да те погледнат отстрани и безпристрастно да ти посочат правилната посока. Така както ще го направи един специалист-психолог или терапевт.
Осмелих се да потърся помощ и дългият път към събирането на отломките започна. Той отнема време. И също боли. Защото всяка една промяна е болезнена. Свикнали сме да живеем с болката от ден едно на житейския ни път. Идваме с болка и плач на този свят. Не го помним, защото природата си знае работата и е програмирала така мозъците ни, че да забравят.
Но, когато вече сме големи не трябва да забравяме, трябва да учим. И аз започнах да уча. В началото, разбира се, ентусиазирана от мисълта за ремонт на душата, изглеждаше лесно. След това, обаче, отново стана трудно. Понякога простото осъзнаване на проблема не е достатъчно, за да го решиш.
Трябва време и, вярвам, трябва човек, който да те води. Аз имах доверие на моя терапевт. Ненавиждах това, че не плаче заедно с мен, когато аз не мога да спра, презирах спокойствието, с което ми говореше и “домашните”, които ми даваше. Всичко ми изглеждаше глупаво и неефективно. Губех се. След което с малки стъпки пак тръгвах напред. Започнах да обръщам внимание на себе си. Започнах да се приемам такава каквато съм.
Много често, когато сме преживели болезнена раздяла обвиняваме себе си, дори да не сме виновни. Мразим се за това, което сме били, заради това, което сме чувствали, правели и мислели. Но това сме ние. Харесва ми да вярвам, че това, което правим е най-доброто, на което сме способни в конкретния момент, според степента си на зрялост и капацитета на възможносттите си. И така, месец след месец, аз се научих да приемам себе си, заобичах се такава каквато съм, не, защото живеех в заблудата, че съм съвършена, а, защото осъзнах, че не съм.
Когато започнеш да виждаш собствената си значимост, да приемаш и обичаш себе си, ти вече си направил първата крачка към изцелението. Психологическата помощ дава това. Погледът отвъд. Посоката, която сам трябва да поемеш. Отговорността за собственото ти съществуване.
Усетила тази лекота след месеци тъмнина аз посъветвах познатата с драматичния развод, която все още беше в отломки, да пробва и тя. Красива, образована, успешна жена, която съм приемала за интелигентна и отговорна към живота си. И знаеш ли какво чух? “Ама защо да ходя на терапия, аз да не съм луда!” Тук в нашите географски ширини явно много ни е страх. Да не настинем, да не се минем и … да не сме луди. И то, не за нещо друго, а защото “Какво ще кажат хората”.
Знаеш ли какво казват хората за мен сега? “Как го направи?”
Ето така! Признах пред себе си, че имам проблем. Признах, че ме боли. И намерих “доктор” за моята душа.
“Психологията е наука с дълго минало и кратка история”, пише в учебниците. А стремежът за познание на душата датира от векове. Далеч съм от мисълта да убеждавам някого в позитивите от психологическата наука, необходима е съзнателност и определено ниво на себепознание, за да бъдеш отворен за това знание. Но, вярвам, че потенциалът ни наистина е огромен и само от нас зависи дали ще живеем хармоничен и щастлив живот или ще бъдем безгласни жертви на обстоятелствата.
“Фабрика за щастие” съществува във всеки един от нас, ключът към нея не е скрит. Ще се осмелиш ли да й позволиш да заработи?
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Кристиана Стефанова
Вижте повече